Самолетът промени леко курса си и той отново се замисли над сегашния проблем. Американският посланик Лий Ланкастър, известен с усилията си за постигане на примирие между Израел и арабските страни и за подобряване на икономическите взаимоотношения между тях, отдавна беше заклеймен като кръвен враг на исляма. За шиитите нямаше никакво значение, че е признат учен и специалист по исляма. Самият той трудно можеше да изброи всички терористични организации, националности, отцепнически групировки и какви ли не други, зарекли се да го убият. Но въпреки високата цена той отказа да стане пленник на мерките за сигурност. Ходеше по ръба на бръснача, постоянно се оглеждаше и знаеше, че всеки момент може да се подхлъзне.
Семейството му някак свикна с опасността, ала това не бе спокоен живот. Джил Ланкастър не се чувстваше удобно в ролята си на типична съпруга на дипломат, вечно усмихната, без да се оплаква от нищо. Беше й противно вечно да прикрива страха си, че следващия път съпругът й ще се прибере у дома в ковчег, покрит с националното знаме.
Той въздъхна и се огледа наоколо.
И така, спипаха ли ме най-сетне, или тая параноя ще ме доведе до лудницата?
Не, терористите не залагат на непредвидими случайности като сърдечни кризи, реши той.
Но ако не е отвличане, тогава какво, е? Възможно ли е някаква друга заплаха да го очаква във Франкфурт?
— Би ли ми направила една услуга? — обърна се към Рейчъл.
— Разбира се, Лий.
Наведе се към нея и се опита да потисне възбудата, предизвикана от уханието на парфюма й.
— Тук има нещо гнило — прошепна в ухото й. — Трябва да узнаем какво точно се е случило и дали няма нещо общо с мене. — Видя тревогата в тъмнокафявите й очи и реши да я поуспокои: — Не вярвам аз да съм причината, но това връщане във Франкфурт ми се струва доста странно.
— Да отида ли да разговарям с пилотите?
— Първо намери старшата стюардеса, обясни й кои сме и се постарай да разбереш какво става.
Рейчъл прикри уплахата си с несигурна усмивка, откопча предпазния колан и се изправи на стройните си крака.
Джеймс Холанд покри с длан слушалката на сателитния телефон и се обърна към другия пилот.
— Дик, явно сме в центъра на дипломатическа престрелка, искаш ли да поемеш разговора с компанията?
Като сянка на отминаващ облак мигновена паника пробягна по лицето на Роб и също така бързо изчезна.
— Кажи ми само какво искат от нас — отвърна той и веднага осъзна, че е изтърсил глупост. Естествено, че Холанд ще му предаде нарежданията от Далас дума по дума.
Холанд довърши разговора по телефона и поклати глава в почуда.
— Тия, нашите, съвсем са се оплели. Според директора на управлението германското правителство е поискало да се върнем във Франкфурт, а пък немците твърдят, че не са карали англичаните да ни отказват кацане. Държавният департамент също разследва инцидента, но и оттам не обясняват нищо, погрешно сме били разбрали.
— Кой какво е разбрал погрешно?
— От страна на англичаните имало само препоръка, а не отказ за приземяване.
— Ама че препоръка!
— Така реагирах и аз. Лошото е, че не ни казват нищо със сигурност. — Холанд се намръщи и започна да изброява на пръсти. — Никой не знае какви мерки смятат да вземат във Франкфурт, какво лечение ще приложат, ако има други заразени, и доколко е опасен този грип. А вицепрезидентът на компанията, вместо да се занимава със случая, дреме на ранчото си край Тексаркана с изключен телефон. Директорът обеща да ни се обади, щом научи нещо ново.
Интеркомът иззвъня и стресна Роб.
— Командирът ли е? — попита разтревожен глас.
— Кажи-речи. Тук е инспектиращият командир. — Усети объркването на стюардесата и погледна Холанд, който се правеше, че не чува нищо. Глупаво ще е точно сега да й обяснява разликата, реши Роб и намести слушалката на ухото си. — Вторият пилот е. Какво има?
— Обажда се Ди от първа класа. С нас пътува един американски посланик. При мен е сътрудничката му и задава въпроси, на които не мога да отговоря. Да я доведа ли при вас?
— Разбира се. — Роб натисна бутона, който отключваше вратата. Знаеше много добре, че само командирът има право да разреши влизане в кабината. Телефонът на Холанд беше включен, значи бе чул разговора. Искаше да види реакцията му, но реакция не последва.