Потънал в дълбок размисъл, Холанд само се размърда и го погледна безизразно.
Намираха се на 10 000 метра височина над Ламанша, съвсем близо до Холандия. Имаха разрешение от тамошната контролна кула да продължат към Франкфурт. Нищо друго не можеха да направят в момента.
— Та къде отиваме? — наруши неловкото мълчание Роб.
Холанд сви рамене и мълчаливо посочи напред. И на двамата им беше ясно, че Франкфурт е единствената им възможност.
Бон, Германия
Само за петнайсет минути новината плъзна из коридорите на властта: предприемаха се спешни мерки във връзка с опасна заразна болест, а никой от правителството не беше уведомен. Дребен чиновник от Министерството на здравеопазването на име Цайтнер си позволил да ангажира националната полиция в безплодно издирване на някакъв човек — евентуален носител на опасна зараза, а после помолил министъра да окаже натиск върху англичаните, за да не разрешат кацане на полет 66. Министърът последвал съвета му, без да се консултира дори с канцлера, и в резултат се създала едва ли не политическа и дипломатическа криза. Тревогата, че правителството ще бъде злепоставено, ако пресата надуши гафа, накара канцлера да свика спешно заседание, на което въпросният Цайтнер и неговият разтреперан началник да дадат обяснения.
Цайтнер намести синята си вратовръзка на райета и се изправи като пред инквизитори. Край масата в заседателната зала, облицована с пищна тъмна ламперия, седяха министрите от кабинета на канцлера, а самият той, подпрял с ръка брадичката си, гледаше застрашително човека, предизвикал поредното сътресение в и бездруго нестабилното правителство.
— Слушам ви, хер Цайтнер — процеди през зъби канцлерът с леден глас.
— Преди два дни в Бавария американският професор Хелмс, преподавател в Хайделберг, е бил заразен с изключително опасен грип след директен контакт с болен служител на лабораториите „Хауптман“. Бяхме уведомени за случая от директора на баварския клон. — При вида на строгите лица насреща си Цайтнер се почувства още по-неуверен. — Надявахме се да открием професора, преди да е стигнал до някое летище или населено място, за да го поставим под пълна карантина. Смятахме, че ще успеем да овладеем положението, но усилията ни се провалиха и сега цял самолет с пътници е изложен на заразата.
— Професорът показал ли е вече признаци на заболяването?
— Той е тежко болен и според нас симптомите му се дължат на грипа, който е причинил и сърдечната криза.
— Грип да причини сърдечна криза?! Добре ли чух, че става дума за грип? — Канцлерът не отместваше пронизващия си поглед от него.
— Доколкото разбрах, този вид грип така натоварва организма, че ако човек е предразположен към сърдечни заболявания, стресът може да предизвика инфаркт — измънка Цайтнер.
— А как се е заразил професорът?
— От кръвта на един изследовател от „Хауптман“, който се опитал да разбие колата на Хелмс, счупил прозореца и се порязал на стъклото. Пилотът на служебния хеликоптер видял колата и успял да запише номера й. Предполагаме, че професорът е бил в пряк контакт с кръвта на лаборанта и така е прихванал вируса.
Канцлерът се размърда в стола си и махна с ръка, за да отклони предлаганата му чашка кафе.
— А лаборантът още ли е болен?
Цайтнер се поколеба, преди да продължи. Спомняше си разговора с директора на „Хауптман“ в Бавария.
— Починал е от усложнения на болестта.
Навъсеното лице на канцлера се смръщи още повече.
— Цайтнер, искам да сме наясно: доколкото си спомням, „Хауптман“ е фармацевтична фирма, която се занимава с биологически изследвания, нали така?
Цайтнер кимна.
— Оттам ви уведомяват, че един човек трябва да бъде поставен под карантина, защото е бил в контакт с техен болен служител, който по-късно умира, и въпреки всичко твърдят, че става дума просто за по-тежък грип?
— Точно така.
— Не ви ли звучи подозрително, Цайтнер? На мен лично ми звучи доста подозрително. Хората от „Хауптман“ не бяха ли силно разтревожени?
— Не, бяха само загрижени. Сигурен съм, че ни казаха цялата истина.
Канцлерът потропа с пръсти по масата и смущаващо дълго мълча, вперил поглед в Цайтнер.
— Има ли други, за които се предполага, че може да са заразени? — попита най-сетне държавният глава.