До мястото, където пътеката за рулиране се вливаше в пистата, оставаха петнайсетина метра. Предният колесник на боинга пресичаше линията — командирът явно бе увеличил скоростта, за да препречи пътя на Юри.
Гълфстриймът опря основния колесник в земята — беше на двеста метра от боинга и се движеше с 250 километра в час. Юри кривна наляво, за да предотврати сблъсъка с противника. Боингът вече бе прекосил средата на пистата и също се насочваше към левия й край — носът му се виждаше от дясната страна на гълфстрийма сякаш на сантиметри разстояние.
С почти вдигнат от земята ляв колесник, Юри издърпа самолета още няколко метра вляво до края на бетонната настилка. Не смееше да натисне спирачка, макар че в другия край на пистата, тъй или иначе, трябваше да спре рязко, ако изобщо се добере дотам, разбира се. Опасяваше се, че всеки момент в дясното му крило ще се забие носовият колесник на боинга.
Гълфстриймът обаче като по чудо се промуши между скалистите възвишения отляво и самолета убиец отдясно. Юри пое дълбоко въздух, избърса потта от челото си и натисна спирачките. Скоростта започна постепенно да намалява.
Холанд стисна зъби от яд — надяваше се да чуе трясък от ударено крило, но за съжаление нападателят профуча покрай него невредим. Заби спирачка, лашна ръчката за управление на носовия колесник надясно и върна боинга в средата на пистата.
А дали това наистина бе нападателят им? Изглеждаше най-обикновен гълфстрийм.
— Джеймс! — изкрещя Роб. — Той е въоръжен! От дясната му страна има ракетоносач!
— Гълфстрийм с ракети?! Не е възможно!
— Нали го виждам с очите си!
— Обади се на кулата и виж дали знаят кой е.
— Че те нас не ни знаят кои сме!
— Няма значение, обади им се.
Роб бе набрал честотата на контролната кула още преди няколко часа.
— Кула Възнесение, тук „Боинг 747“. Кой е другият самолет на пистата?
— За бога, човече! — отвърна превъзбуден глас. — Та това е същият идиот, дето преди малко ви взриви опашката! Нямам представа кой е! А вие знаете ли, че самолетът ви гори?
— Да, благодаря.
Гълфстриймът бе избягал напред. Холанд мярна от лявата си страна входа към пистата, на която бе решил да спре, но изведнъж се поколеба. Ако гълфстриймът се върне…
— Дик, имаше ли още ракети на носача?
— Не съм сигурен, но май имаше.
— Значи пак ще стреля по нас. А ако разполага и с друго оръжие… — Холанд увеличи тягата.
— Какво ще правиш? — попита уплашен Роб.
— Ще му натрия носа на това мръсно копеле. Няма да му дам пак да ни стреля!
— Джеймс, моля те, недей! Нали трябва да евакуираме пътниците? Джеймс, чуваш ли ме? Джеймс? — захълца Роб.
Гълфстриймът се намираше на половин километър пред тях и на двеста-триста метра от скалистия край на пистата. Скоростта на боинга бе достигнала 28 възела и продължаваше да се качва. Холанд беше подминал пистата и съзнаваше, че е попаднал в задънена улица, но вече не му пукаше. Нямаше да остави гълфстрийма да му се изплъзне.
Все още мога да го ударя отпред! Топлината от двигателите ще е достатъчна, за да привлече ракетата! — реши Юри и ловко обърна гълфстрийма на 180 градуса. — Пък ако е рекъл господ, току-виж, в суматохата успея и да се измъкна…
Заслепяващите насрещни светлини го объркаха. Смяташе, че боингът ще е някъде по средата на пистата, ала той се движеше право срещу него, сякаш разгонваше скорост за излитане.
Какви ги върши тоя, по дяволите? Без опашка не може да лети — накъде е тръгнал?
С ужас прозря намеренията на противника си. Изходът от пистата бе твърде далеч, а нямаше как да прелети над боинга или да се размине с него. Грамадното безопашато чудовище щеше да връхлети отгоре му и да смачка скъпата играчка на принца като хлебарка.
— Мамка му мръсна! — изруга Юри, светкавично фиксира ракетата за удар в целта и натисна пусковия бутон.
Беше като в кошмар — ракетата си остана на място. Той изви врат и погледна към електрическите превключватели, но в същия миг се сети, че носачът отдавна е спуснат. Значи повредата не можеше да е там.
Пробва повторно бутона — пак нищо. Помисли си да грабне някой пистолет или автомат, но уви, самолетът на принца не бе снабден с такива елементарни оръжия.
Занатиска отчаяно бутона, ракетата обаче упорито не помръдваше. А бойната глава беше въоръжена със смъртоносен заряд — ако боингът вземе, че го удари…