Холанд веднага я позна. Думите й и укорителният й поглед неведнъж се бяха появявали в съзнанието му през последните трийсет часа.
— Здравейте, госпожо. Всичко наред ли е? — попита я.
Тя не отговори веднага, а се взря в очите му, сякаш го изучаваше. После се усмихна и кимна.
— Е, оцеляхме — добави неловко той.
Жената внезапно протегна ръка към Холанд.
— Капитане, помните ли какво ви казах предишния път?
— Че ми нямате доверие, защото не мисля за себе си — отвърна той шеговито.
— Да. Оказа се, че не съм права.
— Не, госпожо. Съвсем права бяхте. — Холанд срещна погледа й. — В онзи момент беше точно така.
Епилог
Рихобот Бийч, Делауер
Неделя, 31 декември
Ръсти Сандърс връчи купчинка вестникарски изрезки на Шери Елис. Макар че бяха от десетина различни издания, съдържанието им бе почти еднакво и на всичките имаше една и съща снимка — опожарения боинг на пистата на остров Възнесение.
— Все си мисля, Шери — каза замислено Ръсти, — че ако Рот наистина няма пръст в тази история, трябва само да съжалява. Сега не може да си припише заслугите за това, че всички цивилизовани нации заклеймиха терористите на „Ал Акба“. С тях вече е свършено. Та дори Иран обеща да помогне в разгромяването им! Разбира се, най-настървена е Саудитска Арабия. Шейхът, дето му задигнаха самолета, е готов едва ли не да почне свещена война!
Шери се бе загледала през прозореца и мълчеше.
— А ти как смяташ, Шери? Каква е твоята присъда — виновен ли е или невинен?
— Кой?
— Рот, естествено, кой друг!
Тя се усмихна и сви рамене.
— Честно казано, Ръсти, нямам представа. Може да е виновен, може и да не е. Знаеш що за човек е Рот — неведоми са пътищата…
— Божии — добави Ръсти. — На твое място не бих го превъзнасял чак толкова!
— Бих казала, че за нас поне Рот се явява в ролята на Всевишния — всичко зависи от него. Пък и такова блестящо изпълнение изнесе пред Мун, че чак аз се почудих дали не сме се залъгвали през цялото време.
— Вярвам ти. Аз също бях страшно впечатлен. Рот беше толкова спокоен, имаше си обяснение за всичко, пък и никакви доказателства не бяха останали. Но ако не е той виновникът, тогава кой е? Някой все пак помогна на „Ал Акба“ да нападне самолета! После същият някой се опита да ни убие!
— Не съм толкова сигурна — възрази Шери.
— Как така не си сигурна? Забрави ли, че стреляха по нас на летището? Цял самолет подпалиха, само и само да ни ликвидират!
Шери размаха показалец и започна да имитира Рот.
— Доктор Сандърс, та те просто са искали да улучат гумите на откраднатия от вас мотокар, за да ви спрат. Ако са имали намерение да ви убият, щяха да го сторят. Задачата им бе само да ви доведат при мене.
— Въпреки всичко аз вярвам повече на очите си — заяви Ръсти.
— Така ли? Аз пък, да си призная, не съм убедена, че той лъже. Тъй или иначе, каквато и да е истината, шпионското братство вярва, че гениалният Рот е разбил поредната терористична група.
— И все пак, не знам дали постъпихме правилно — каза тихо Ръсти.
— А да не би да имахме избор?
— Ами…
Шери го хвана за брадичката, извъртя лицето му към себе си и го погледна в очите.
— Спомняш ли си старата английска приказка за коняря Хобсън, дето казвал на клиентите си: „Можете да си изберете който искате кон, стига да е първият до портата“. Е, ние бяхме в същото положение. Знаеш какви бяха условията на Рот: „Затваряте си устата, забравяте абсурдните си обвинения, и оставате тук на работа. Ако обаче продължите с нелепите си твърдения, моментално изхвърчате и си теглите последствията“. Веднага щяха да ни обявят за психопати, да ни изхвърлят на улицата и да уведомят летището къде да ни изпрати сметката за нанесените щети. Както виждаш, скъпи, изборът ни бе първият кон до портата!
— Добре де, добре. Така е.
— Нали се разбрахме. Много по-лесно ще ни е да държим Рот под око, ако сме вътре в системата. Пък станалото — станало.
— Е, да. Поне пътниците си отидоха живи и здрави по домовете след някакви си три дни карантина и получиха извинения отвсякъде, да не говорим за билетите първа класа. Пострадаха само застрахователите на боинга и нещастният арабин в другия самолет, ако не броиш „Ал Акба“, разбира се.