— Хелмс определено е бил заразен, сър. В кръвта му бяха открити следи от вирус с характеристики, напълно сходни с тези на споменатия „Хауптман“. Дори флуоресцентните тестове потвърдиха, че става дума за един и същ вирус. После взехме кръв от пътниците и от екипажа, докато бяха още под карантина, и чак сега получихме окончателните резултати.
— Господа, не ме дръжте повече в напрежение. Какво показват резултатите? — подкани ги президентът и се наведе напред в очакване.
— Както ви е известно, нашето становище бе, че заразата не се предава по въздуха, а само посредством телесни течности — отговори Рот. — Въпреки това излиза, че всички до един на борда са били заразени.
Президентът се облещи.
— Какво?! Та нали никой не се разболя — нито тогава, нито после? А вече минаха близо три седмици!
— Всъщност те са били болни още по времето на карантината — каза генералът. — Вирусът е претърпял мутация. Смъртоносният патоген от четвърта степен, убил двамата мъже в Бавария, се е видоизменил в кръвта на професор Хелмс. Не знаем какви точно промени са настанали, но той изведнъж изгубил смъртоносните си качества и удължил инкубационния си период. Така че професорът наистина е заразил всички на борда, само че не с „Хауптман“, а с негов мутант — нарекохме го „Хелмс Бавария“. Повечето пътници са прекарали острия стадий на болестта по домовете си тук, в САЩ, но тъй като няма ясно изразени симптоми, нито те са знаели за това, нито ние.
— Тоест този „Хелмс Бавария“ не е опасен, така ли?
— Подобно заключение би било твърде прибързано — поклати глава генералът. — Ако вирусът претърпи нови изменения, може пак да стане смъртоносен. Лошото е, че нямаме никакъв контрол над него. Заразата вече се разпространява сред населението, макар и засега да не води до заболяване. Но ако се видоизмени повторно…
— Може по всяко време да избухне епидемия от четвърта степен! — довърши Рот.
— Боже мой! — възкликна президентът. — Значи самолетът наистина е бил смъртна заплаха! Уж обсъдихме всичко до най-малката подробност, а сега… Добре, знае ли се поне за колко време изчезва този вирус? Организмът изгражда ли имунитет срещу него?
Рот го погледна право в очите.
— Ако бяхме задържали хората един месец под карантина, нямаше да остане и следа от него. Ние обаче ги пуснахме на 27 декември и те веднага са пренесли заразата у дома си. Всеки е заразил поне десетина души, те от своя страна са заразили още толкова и тъй нататък… Според господин генерала, дори хората да развият имунитет срещу „Хелмс Бавария“, това не означава, че са предпазени от евентуален бъдещ мутант.
— Все едно си имаме работа с някое коварно извънземно от научната фантастика — добави генералът. — Не знаем какви може да ги забърка, но пък знаем, че е някъде наоколо и няма как да го спрем.
— С други думи, сър — вметна Рот, — съвсем я оплескахме. Сбъркахме в заключенията си както за начините, по които се предава заразата, така и за продължителността на инкубационния период. — В гласа му се прокрадна укорителна нотка. — А най-голямата ни грешка бе, че прекалено рано освободихме хората.
— И какво следва оттук, Джон? — попита президентът.
Рот се вторачи във върховете на обувките си, търсейки достатъчно силни думи.
— Сър, още отсега трябва да предвидим какви строги мерки ще вземем, ако историята с „Куантъм“-66 се повтори някой ден. Голата истина е, че ако щамът „Хауптман“ не бе претърпял видоизменения, деветдесет процента от населението на Северна Америка щеше да загине. По никакъв начин нямаше да успеем да овладеем епидемичния взрив.
Естес Парк, Колорадо — вторник, 14 май
Още като дете Рейчъл Шъруд обожаваше излетите в приказните Скалисти планини, но в тогавашните й представи те съществуваха, за да им се любуват хората отстрани, а не да живеят сред тях.
А ето че сега всяка сутрин се събуждаше сред покритите с вечен сняг гранитни върхове, издигащи се величествено в моравата синева. Нима имаше по-прекрасна гледка на света?
Рейчъл разбърка кафето си и се усмихна доволно. Вярно че все още я изморяваше сутрешното тичане в разредения въздух на 2000 м надморска височина, но издръжливостта й постоянно нарастваше, а първоначалните главоболия изчезнаха съвсем. Още малко тренировки, и щеше да се захване със сериозен алпинизъм — бе решила догодина да покори страховития връх Лонгс.