Професорът стисна ръката и гневно я изблъска навън. Пришпори колата и се понесе по тесния път към магистралата. Видя в огледалото как мъжът се строполи на земята и дори не направи опит да стане и да го последва. От ръката му течеше кръв.
Хелмс измина няколко километра и пулсът му се поукроти. Отби встрани и провери дали видеокамерата с филма, предназначен за сина и снахата в Мериленд, е на задната седалка. Там си беше. Въздъхна с облекчение и се укори, че прекара цели шест месеца от отпуска си в Хайделбергския университет, а чак в последния момент тръгна да снима баварските пейзажи. След два дни пътуваше обратно за Щатите.
Преди да излезе на магистралата, намали скоростта и се огледа. В долния край на счупения прозорец забеляза нещо, което прикова вниманието му. Нащърбеното стъкло под дупката беше опръскано с кръв, явно от онзи побъркан тип в гората.
Ърнест Хелмс едва сега усети пареща болка в лявата си китка и в следващия миг го полазиха ледени тръпки — опакото на ръката му бе прорязано от дълбока рана.
1
Майнц, Германия
Петък, 22 декември, 13:50 ч (1250 Z)
Стиснал нервно телефонната слушалка, капитан Джеймс Холанд отново погледна към часовника на нощното шкафче. Оставаше съвсем малко време до полета, а още чакаше да го свържат със САЩ. Заедно с раздразнението му растеше и тревогата, предизвикана от сутрешния факс.
След десет минути празнично настроеният екипаж ще го чака във фоайето, за да извървят заедно отсечката до гарата и да вземат влака за летище Франкфурт. Разстоянията бяха нищожни и всички знаеха пътя, но по протокол командирът трябва да се яви навреме и да поведе парада.
Телефонът запращя в ухото му. Къде се бе дянал този лекар — нали в съобщението пишеше „спешно“? Разгъна факса и го прочете отново с надежда да разбере нещо повече.
До кап. Дж. Холанд, „Хилтън“ — Майнц. Д-р Дейвид Уилингам моли да се обадите спешно отн. резултати от скорошни изследвания. Тел. 214-361-1076/ „Далечни полети“.
— Доктор Уилингам не е тук в момента — провлече най-сетне ленив глас от другия край. — Искате ли да оставите съобщение?
Дявол да го вземе! Не му се говореше с телефонистки.
— Обажда се капитан Джеймс Холанд от Германия. Доктор Уилингам ме е търсил сутринта. Ще звънна пак след около час. Непременно трябва да говоря с него. — Понечи да затвори, но внезапно се сети: — Можете ли да го откриете по пейджъра?
Връзката обаче беше прекъснала.
Холанд затвори телефона със свито сърце. Контролният преглед преди три дни уж бе рутинен — една обикновена сонограма на простатата. Нямаше никакви особени симптоми, никакви показания за рак или други болести, но за да го търси докторът спешно…
Погледна отново часовника — 1:54 ч. Оставаха още шест минути.
Сгъна факса и го прибра в джоба си. Оправи си вратовръзката и приготви пътническата си чанта. Върху задължителната бяла риза облече униформено сако с четири златни нашивки и постави багажа си на сгъваемата ръчна количка. Спря за миг пред голямото огледало край вратата и неохотно прецени външността си. Тъмните сенки под очите безмилостно издаваха възрастта му — четирийсет и шест години.
Сандра първа забеляза, когато на лицето му се появиха бръчки и торбички. Тогава бяха още женени и тя го караше да си направи пластична операция — подмяташе му уж шеговито, че не искала съпруг, който с всеки изминал ден заприличва все повече на Линдън Джонсън.
После го напусна, но причината съвсем не беше във външния му вид.
Чувстваше се стар, уморен и съсипан. Предстоеше му самотна и тягостна Коледа. Колегите му допреди малко са пазарували подаръци и сигурно ще са весели и възбудени чак до Ню Йорк. Идеше му да им каже: „Много важно, че е празник“, но бе решил никому да не разваля настроението.
Шестчасовият полет над Атлантическия океан се очертаваше като истинско мъчение — не му стигат тревогите за здравето, ами и Дик Роб ще е втори пилот. Сигурно вече е във фоайето и с присъщото си нахалство флиртува с младите стюардеси и следи стрелките на часовника като началник-влак. Младокът от отдел „Въздухоплавателна инспекция“ бе изпратен да инспектира полета на „Боинг 747-400“, управляван от по-старшия Холанд. От два дни само критикуваше всяко негово действие и му късаше нервите.
Но Холанд както винаги щеше да премълчи.
Веднъж се опита да обясни на Сандра що за специалисти са инспектиращите командири.