Германецът пренебрегна въпроса.
— Дайте ми номера си, ще ви се обадя пак.
— Някакви проблеми ли има?
— Трябва да проверя нещо. Моля ви, дайте ми номера си.
Озадачен, англичанинът му продиктува телефонния си номер.
Бон, Германия
Десет минути по-късно, в невзрачния си кабинет в сградата на федералното правителство в Бон, дребният чиновник Хорст Цайтнер затвори телефона, отпусна се на стола и вторачи невиждащ поглед в украсената с дипломи стена. Не обърна внимание нито на чашата горещо кафе на бюрото, нито на младата служителка, седнала на дивана в очакване на инструкции.
Всичките му усилия да запази в тайна случилото се в Бавария бяха отишли на вятъра. Не можеше да си представи по-лошо развитие на нещата. От няколко часа уреждаше дискретното издирване на един особено опасен индивид. С риск да загуби службата си превиши правата си и помоли полицията да наблюдава главните пътища до по-големите летища. Нареди да търсят човека главно в Щутгарт, където бяха открили резервация на негово име за ранен вечерен полет до САЩ. Предприеманите спешни мерки обясни с националната сигурност. След като преградиха всички възможни изходи от Щутгарт, макар и притеснен, Цайтнер зачака, убеден, че професор Ърнест Хелмс няма как да им се изплъзне.
Но ето че се бе изплъзнал. Намериха колата му, взета под наем, на летище Франкфурт — явно бе решил да хване по-ранен самолет и друга авиокомпания бе приела билета му.
Цайтнер се ядосваше на себе си. Как не се сети за друго летище? Сега можеше само да информира министъра, което всъщност отдавна беше длъжен да стори. Вече нямаше никакъв шанс да запази случилото се в тайна, но не биваше да замесва и Англия. Ако там избухне голяма грипна епидемия и стотици хора умрат само защото германското правителство не е уведомило своевременно британското, ще последва невероятен дипломатически скандал, който ще съсипе и неговата кариера. Проблемът бе възникнал в Германия и германците трябваше сами да си го решат, като въведат строга карантина.
С други думи, Хелмс — жив или мъртъв — не биваше да каца в Англия.
Цайтнер въздъхна и посегна към телефона. От страх стомахът му се беше свил на ледена топка. Времето си течеше, а той не можеше да овладее положението.
Ръката му се разтрепери, докато набираше номера. Сега министърът ще трябва незабавно да уведоми англичаните.
В самолета капналата от умора стюардеса и швейцарският лекар решиха, че все още има надежда за Ърнест Хелмс. Сърдечните удари бяха слаби и неравномерни, но поне доловими. Можеше и да оцелее, но само ако го предадат на грижите на квалифициран екип, и то в следващите няколко минути.
Макар че докторът два-три пъти смени Бренда в усилията й да съживи Хелмс, тя изнесе по-голямата тежест и сега седеше на пода мръсна и разчорлена, а главата на Хелмс лежеше в скута й. Тя постави нежно ръка върху разголената му гръд и за миг притвори очи. Искаше да внуши на сърцето му да продължава да бие.
Случилото се й изглеждаше нереално и страшно. Явно, че за да окажеш спешна медицинска помощ, се изисква много повече самообладание, отколкото си представяше. Може би в крайна сметка лекарската професия не бе за нея. Слава богу, че все пак на борда имаше истински лекар.
— Боже — отвори очи тя и се взря в безжизненото лице, — дано оживее!
Старшата стюардеса Барб Ролинс позвъни по интеркома в пилотската кабина, за да съобщи последните данни за състоянието на Хелмс, и се учуди, че й отговориха и двамата пилоти. Гласовете им бяха напрегнати. Джеймс Холанд й благодари, затвори телефона и се обърна към Роб, за да продължи прекъснатия спор. Намираха се на около петдесет и пет километра от Лондон и Роб искаше първо да се отправят към Ламанша и да изхвърлят част от горивото, за да намалят теглото.
— Няма време — възпротиви се Холанд. — На борда умира човек!
Роб поклати гневно глава.
— Нима смяташ да приземиш самолет на стойност сто и шейсет милиона долара със свръхтовар, та евентуално да спасиш един пътник? Трябва да източим гориво, за да намалим теглото за кацане, както е предвидено в инструкцията.
Холанд го погледна и по червенината на лицето му и вирнатата брадичка се опита да изчисли доколко твърдо ще отстоява решението си. Приземяването със свръхтовар по принцип бе забранено, освен в спешни случаи. Само че това си беше спешен случай, а и конструкцията на самолета позволяваше подобно кацане, при положение че се извърши достатъчно плавно.