— Кой го уби? Вие ли?
Родис поклати отрицателно глава.
— Той сам. Със собствените си куршуми.
— И вие всичко ли знаете?
— Ако имате предвид отношенията между вас, тогава да.
Ер Во-Биа падна в краката на Родис.
— Смилете се над мен! Властелинът няма да ми прости, той не ще понесе своето унижение.
— Това ми е ясно. Такива като него не могат да допуснат съперничество.
— Неговото отмъщение е невъобразимо! Опитните палачи могат да измъчват страшно.
— Също като вашия Янгар ли?
Прекрасната тормансианка клюмна, тя молеше за милост.
Родис отиде в съседната стая и след миг се върна с киноапарата.
— Връщам ви го — каза тя и протегна ръка — срещу остатъка от отровата.
Ер Во-Биа трепна и побърза да и́ даде мъничкия пулверизатор.
— Сега си вървете. През първия прозорец на галерията.
Наведете се зад балюстрадата. Когато стигнете до страничната стълба на задната фасада, слезте в градината. Надявам се, че имате карта от властелина.
Ер Во-Биа стоеше пред Родис мълком, замръзнала от учудване.
— И не се бойте от нищо. Никой на планетата няма да научи тайната ви.
Тормансианката продължаваше да стои, опитвайки се да каже нещо, но не можеше. Родис я докосна предпазливо с пръсти.
— Бягайте, не стойте! Аз също трябва да вървя.
Родис се обърна, чу зад гърба си странните хлипания на Ер Во-Биа и излезе. В първата стая пред защитната стена на СДФ се трупаха стражи начело с един офицер, в ъгъла лежеше тялото на Янгар.
Изглежда, след разговора с Родис в болницата властелинът на планетата беше дал нареждане за незабавна връзка, понеже той веднага се появи на импровизирания екран на СДФ. Стражите тутакси избягаха.
Родис каза, че Янгар е стрелял по нея. Чойо Чагас вече беше достатъчно запознат с действието на защитните екрани, за да разбере каква е била последицата от това. Впрочем властелинът никак не беше огорчен от гибелта на началника на личната си охрана и първи помощник на Ген Ши по сигурността на държавата, нещо повече, той изглеждаше дори доволен.
Родис нямаше време да се замисля над толкова сложните им взаимоотношения, тя се опасяваше, че след гибелта на Янгар ще бъде отстранена от храма. Властелинът и́ предложи в името на нейната безопасност да се прехвърли пак в двореца, но тя отказа учтиво, като се позова на голямото количество непрегледани материали, подготвени от Таел, които живописно бяха натрупани в три от стаите.
— Кога ще привършите работата си? — попита Чойо Чагас с известна подозрителност.
— Както бяхме се уговорили — след около три седмици.
— Ах, да! Преди отлитането вие трябва да ми погостувате няколко дена. Искам още веднъж да се възползувам от вашите знания.
— Вие можете да използувате всичките знания на Земята.
— Тъкмо това не искам. Вие ми предлагате общото, а на мен ми трябва частното.
— Готова съм да ви помогна и в частното.
— Добре, недейте забравя поканата ми! Сега аз ще ви напусна, отговорете ми само на един въпрос: какво ви е известно за хората, които едно време на Земята са били наричани еснафи? Днес аз срещнах тази странна дума.
— Така се е наричало цяло едно съсловие, а по-късно това определение, не знам защо, било пренесено върху хората, които умеят само да вземат, без да дават нищо насреща. Дори още по-лошо, те вземат в ущърб на другите, на природата, на цялата планета — тук алчността няма граници.
— Напълно важи за моите сановници!
— Естествено!
— Защо «естествено»?
— Алчността и завистта процъфтяват и се засилват в условията на диктатурите, когато не съществуват традиции, закони, обществено мнение. Оня, който иска само да взема, винаги е против тези «задържащи сили». А срещу тези хора може да се води борба само по един начин: като се унищожат всички привилегии, следователно и олигархията.
— Съветът е добър. Вие оставате вярна на себе си. Ето защо… — властелинът се замисли, като че ли не можеше да намери точната дума — вие толкова ме привличате.
— Вероятно понеже аз единствена ви казвам истината.
— Да беше само за това!
Чойо Чагас направи прощален жест и се оттегли, След няколко минути стражите усърдно миеха пода на мястото, където току-що лежеше трупът на Янгар, и със суеверен страх поглеждаха ходещата из стаята Родис. На нея беше и́ се наложило да изключи СДФ и тя се опасяваше от прекаленото любопитство на «лилавите». Стражите изчезнаха. Вместо тях се появи запъхтеният и едва жив Таел.
— Грешката е моя! Аз съм глупак! — викна той от прага.
Родис спокойно го въведе в стаята и притвори вратата — тя инстинктивно беше усвоила тази предпазна мярка, така необходима за жителите на Ян-Ях, — а след това му разказа за станалото.
Тормансианинът полека-лека започна да се успокоява.
— Аз сега излизам и ще се върна в подземието. Ние ще ви чакаме там. Недейте забравя: днес вие ще имате голям и важен прием! — По устните на тормансианина съвсем по земному се мярнаха лукави бръчици.
— Вие ме заинтригувахте — каза Родис усмихната.
Инженерът се смути, чувствувайки, че тя чете мислите му, махна с ръка и избяга.
Родис заключи вратата, остави както обикновено СДФ да варди и слезе в подземието.
В Светилището на трите крачки я чакаха Таел и Гахден заедно с един непознат човек с резки черти на лицето и с птичешки втренчен поглед на светлокафявите очи.
— Аз разбрах — каза Родис, преди инженерът и архитектът да и́ представят посетителя, — вие сте художник, нали?
— Това улеснява задачата ни — каза Гахден, — щом сте разбрали, че трябва да станете символ на Земята. Ри Бур-Тин, или Ритин, е скулптор и трябва да изпълни желанието на много хора и да създаде вашия портрет. Той е един от най-добрите художници на планетата и работи поразително бързо.
— Един от най-лошите! — каза скулпторът с неочаквано висок и весел глас. — Във всеки случай на такова мнение са онези, които отговарят у нас за изкуството.