Астрофизикът мълком поклати глава, защото го беше страх, че с думи ще издаде уплахата си. Ген Ши също мълком запали дългата си лула и посочи с димящия и́ край ъгъла на стаята.
В миг «лилавите» се нахвърлиха върху Нар-Янг, смъкнаха му панталона; други стражи свалиха калъфа от един предмет, който стоеше в ъгъла на стаята. Ген Ши се надигна мързеливо и се приближи до грубата дървена скулптура на умаага. На времето тези животни, сега почти измрели, били отглеждани на планетата Ян-Ях като ездитен и впрегатен добитък. Муцуната на умаага бе озъбена в зверска усмивка, а гърбът му бе издялан във вид на остър клин. «Лилавият» попита:
— Обикновена седалка ли, владетелю, или?…
— Или! — отговори Ген Ши. — Той е упорит, а седалката иска време. Аз бързам.
«Лилавият» кимна, вкара една ръчка в челото на дървеното добиче и започна да я върти. Клиновидният гръб започна да се разтваря бавно също като уста.
— Хайде, сложете му стремената! — спокойно каза Ген Ши и пусна няколко кълба дим.
Още преди стражите да го сграбчат, Нар-Янг разбра участта си. Сред народа отдавна се ширеше мълвата за страшното изобретение на Гир Бао, предшественика на Ген Ши, с помощта на което от мъжете можеше да се изтръгне всякакво признание, Тях ги караха да яхнат умаага и дървените челюсти на гърба на скулптурата започваха да се затварят бавно. Див ужас сломи цялото упорство и човешко достойнство на астрофизика. С вопъл «Всичко ще кажа!» той запълзя към краката на Ген Ши, притискайки се към пода и молейки за милост.
— Няма нужда от стремената! — изкомандува властелинът. — Изправете го и го сложете да седне, не, не на умаага — на креслото!
И проклинайки се за низостта на доноса, треперейки и задавяйки се, Нар-Янг разказа как тая заран земният гостенин се е изтървал на заседанието на физикотехническия институт, без да се досети какви изводи могат да си направят учените на Ян-Ях от обрисуваната от него картина на вселената.
— Само ти ли се намери толкова умен?
— Не знам… — Астрофизикът се запъна.
— Можеш да ме наричаш «велики» — снизходително каза Ген Ши.
— Не знам, велики. Аз веднага отидох да чертая и да изчислявам.
— И какво излезе?
— Звездолетът е дошъл от невъобразими космически далечини. Най-малко хиляда години ще са нужни, за да стигне едно съобщение оттук до Земята, две хиляди години за размяна на сигнали.
— Това значи?! — полувъпросително възкликна Ген Ши.
— Това значи, че никакъв втори звездолет няма да има… Аз нали присъствувах като съветник на преговорите със земляните… И още нещо — забърза Нар-Янг, — показаното ни заседание на земния съвет, което разреши да бъде унищожена Ян-Ях, е измама, блъф, мистификация, гола заплаха. Те никого няма да изтрият от лицето на планетата! Нямат пълномощия за това!
— Е, такива работи стават и без пълномощия, особено ако си далеч от своите властелини — помисли си гласно Ген Ши и изведнъж заби заплашително пръст в учения: — Никой ли не знае за това? Ти да не си се изтървал пред някого?
— Не, не, кълна се в Змията, кълна се в Белите звезди!
— И това ли е всичко, което можеш да ни съобщиш?
— Това е.
Опитното ухо на Ген Ши долови забавяне на отговора.
Той размърда начупените си като на повечето жители на Ян-Ях вежди, пронизвайки жертвата с безмилостен поглед.
— Жалко, но все пак ще трябва да пояздиш умаага. Ей, вземете го!
— Недейте! — отчаяно кресна Нар-Янг. — Аз казах всичко, за което се сетих. Само че… Нали ще ми простите и ще ме пуснете, велики?
— Е? — изръмжа Ген Ши, съкрушавайки последните остатъци от волята на учения.
— Чух разговора между двама наши физици случайно, кълна се в Змията! Те твърдяха, че били разкрили тайната на защитното поле на земляните. То не можело да се преодолее с мигновени удари от рода на куршумите или взрива. Колкото по-силен е ударът, толкова по-голяма е силата на отражението. Но ако бъде разсечено с бавен натиск на поляризиран каскаден лъч, то ще се поддаде. И единият каза, че би искал да изпробва квантовия си генератор, чийто работен модел бил довършил неотдавна.
— Имената?
— Ду Бан-Ла и Ниу-Ке.
— Още нещо има ли?
— Вече няма, велики. Нищо друго не знам. Кълна се…
— Можеш да си вървиш. Дайте му игла и плащ, откарайте го където трябва.
Към обуващия панталоните си Нар-Янг се приближиха «лилавите».
— Още двама да докарат тая физици! Не, хванете само Ду Бан-Ла. С жената има да си играем, те винаги са по-упорити, макар че имаме специално седло!
Най-старшият от «лилавите» се поклони ниско и изчезна зад вратата. Другите поведоха учения към изхода. Щом той прекрачи прага, офицерът с черни дрехи, който стоеше мълчаливо встрани, изстреля в тила му дълга игла от въздушния пистолет. Иглата се заби беззвучно между основата на черепа и първия прешлен и прекъсна живота на Нар-Янг, който изобщо не можа да научи простата истина, че с бандити не са възможни никакви условия, молби и договори. Остатъците от старата вяра в думата, честта или милостта бяха погубили мнозина тормансиани, които се опитваха да спечелят благоволението на олигарсите, вярвайки в «законите» и «правото» на шайката убийци, каквито бяха в действителност Съвета на Четиримата и неговите висши приближени.
С движение на пръста си Ген Ши отпрати черния офицер и премина в съседното помещение с пултовете и екраните на съобщителните апарати. Той завъртя една синя клема и повика Кандо Лелуф, иначе Ка Луф, третия член на Съвета на Четиримата, който отговаряше за стопанската отчетност на планетата. Той беше пълен дребничък човек с разкошно парадно облекло и приличаше на Зет Уг, но имаше голяма челюст, женска малка уста и писклив глас.
— Кандо, ще трябва да отложиш приема си — заяви без дълги предисловия Ген Ши. — Идвай веднага при мен, оттук ще командуваме една операция. Изневиделица ни падна рядък случай да осъществим плана си…