Чудовището коленичи, така че лицето му се оказа съвсем близо до лицето на момчето.
— Истории за това как съм сразявал врагове — пошепна го. — Истории за това как съм посичал дракони.
Конър примигна и погледна чудовището в очите.
— Историите са диви създания — каза чудовището. — Пуснеш ли ги на свобода, никой не може да каже какъв хаос ще причинят.
Чудовището бавно вдигна глава и Конър се обърна да проследи погледа му. Чудовището гледаше прозореца на стаята му на втория етаж. Стаята, в която сега спеше баба му.
— Нека ти разкажа една история за време, когато крачех по земята — рече тихо чудовището. — Нека ти разкажа за края на една зла кралица, с която постъпих така, че тя повече никога не се появи пред очите на хората, които я помнеха.
Конър преглътна и погледна отново чудовището в очите.
— Разказвай — рече.
Първата история
— Много, много отдавна — започна чудовището, — преди наоколо да израсне град с улици, железопътни линии и автомобили, тук властваше зеленината. Дървета покриваха хълмовете и ограждаха пътеките. Засенчваха потоците и закриляха къщите, защото още тогава тук имаше къщи, къщи от камък и глина.
Тук имаше кралство.
(— Какво? — обади се Конър и хвърли поглед из задния двор. — Тук?)
(Чудовището изненадано наклони глава.
— Не си ли чувал за него?)
(— Не, не съм чувал за кралство по тия места — отвърна Конър. — Тука дори „Макдоналдс“ си нямаме.)
— При все това — продължи чудовището, — тук имаше кралство. Малко, но щастливо кралство, защото кралят му беше крал справедлив, мъж, чиято мъдрост се беше родила в премеждия и трудности. Неговата кралица му беше родила четирима силни сина, но по време на царстването си кралят често трябваше да влиза в битки, за да опази мира по земите си. Битки срещу великани и дракони, битки срещу черни вълци с алени очи, битки срещу армии от мъже, предвождани от велики магьосници.
Тези битки бяха изковали непревземаемите граници на кралството. Поданиците добруваха в мир. Но всяка победа си има цена. Един по един, четиримата сина на краля загинаха. Умъртвени от пламъците на дракона, от ръцете на великана, от зъбите на вълка, от копието на боеца-враг. Един по един и четиримата принца на кралството паднаха, и оставиха на стария крал един-едничък наследник: мъничкия му внук.
(— Това ми звучи направо като приказка — подозрително рече Конър.)
(— Нямаше да говориш така, ако беше чувал как пищи мъж, пронизан от копие — отвърна чудовището. — Или как вие от ужас, когато вълците го разкъсват жив. А сега мълчи и не ме прекъсвай.)
— Полека-лека Съпругата на краля потъна в скръбта си и скръбта я погълна, след нея си отиде и майката на малкия принц. Кралят остана с детето и с повече мъка на плещите си, отколкото може да понесе сам човек.
„Трябва да се оженя повторно“, реши кралят. „Ако не заради мен самия, то за доброто на моя малък принц и за доброто на кралството“.
Рече го и го стори, ожени се повторно за принцеса от едно съседно кралство — обмислен съюз, който укрепи и неговото кралство, и нейното. Принцесата беше млада и красива и макар лицето ѝ да беше малко строго, а езикът — малко остър, кралят беше щастлив с нея.
Мина време. Младият принц порасна, скоро щеше да стане мъж, оставаха му само две лета, за да навърши осемнайсет години — възрастта, която щеше да му позволи да седне на трона след смъртта на стария крал. За кралството настъпиха щастливи дни. Битките бяха отминали, бъдещето изглеждаше безоблачно в ръцете на младия и храбър принц.
Но един ден кралят се разболя. Пръсна се слух, че бил отровен от младата са жена. Хората говореха, че тя правела черни магии, за да изглежда по-млада от годините си и че зад красивото ѝ лице се криела гримасата на стара вещица. Всички повярваха, че тя е отровила краля, макар че той сам до последния си дъх умоляваше поданиците си да не я обвиняват.
И така, кралят умря, а оставаше още година, докато принцът навърши възрастта, която му даваше право да поеме властта. Кралицата, неговата мащеха-баба, стана регент на негово място. Тя щеше да управлява държавните дела, докато принцът възмъжееше достатъчно, за да стане сам крал.
За всеобща изненада, тя управляваше добре. Лицето ѝ — въпреки слуховете — беше все тъй красиво и младо, и като властница тя постъпваше така, както би постъпил покойният крал.