Конър се беше надявал да поговори с татко си още преди той да долети от Америка, но при непрекъснатите посещения в болницата, часовата разлика с Щатите и удобните редовни мигрени на новата съпруга Стефани на момчето не му оставаше нищо друго, освен да чака баща си да пристигне.
Когато и да станеше това. Конър вдигна очи към часовника с махалото. Показваше дванайсет и четирийсет и две. След три минути щеше да звънне.
Три празни, тихи минути.
Конър осъзна колко нервен е всъщност. Не беше виждал баща си на живо отдавна, обикновено си говореха по скайпа. Дали татко му ще му се види променен? Дали Конър ще се види променен на татко си?
Разбира се, своя ред чакаха и останалите въпроси. Защо баща му идваше точно сега? Майката на Конър не изглеждаше никак добре, видът ѝ дори се беше влошил след пет дена в болницата, но тя все още възлагаше големи надежди на новото лекарство, което ѝ даваха. До Коледа оставаха още месеци, а рожденият ден на Конър вече беше отминал. Защо баща му идваше точно сега?
Момчето сведе поглед към пода, в чийто идеален център беше постлан много стар и много скъп на вид овален килим. Момчето посегна, повдигна ръба му и се взря в идеално лъснатите дъски отдолу. На една от тях личеше мястото на отдавна изциклен чвор. Конър прокара пръсти по него, но дъската беше толкова стара и гладка, че повърхността на чвора по нищо не се различаваше от повърхността на останалата ѝ част.
— Там ли си? — прошепна Конър.
Подскочи стреснато, когато звънецът отекна в антрето. Тромаво скочи и изхвърча от хола, много по-развълнуван, отколкото смяташе, че ще бъде. Отвори входната врата.
И ето, на прага стоеше баща му, напълно променен и в същото време абсолютно същият, какъвто го помнеше Конър.
— Здрасти, синко — каза татко му, а гласът му се огъна в онази странна форма, която Америка беше започнала да му придава.
Конър се усмихна толкова широко, колкото не се беше усмихвал повече от година.
Шампионе
— Та, как е хавата, шампионе? — попита баща му, докато двамата с Конър чакаха сервитьорката да им донесе пиците.
— Шампионе? — отвърна невярващо Конър и повдигна едната си вежда.
— Извинявай — отвърна баща му и се усмихна сконфузено. — В Америка говорят на някакъв друг език.
— Всеки път, когато приказвам с тебе, гласът ти звучи все по-шантаво.
— Ами да, така е — баща му завъртя чашата с вино между пръстите си. — Радвам се, че сме заедно.
Конър пийна от своята кока-кола. Двамата с баща му бяха ходили до болницата, но на майка му ѝ беше много зле днес. Наложи се да почакат в коридора, докато баба му ѝ помогне да отиде до тоалетната, а след това я настани обратно в леглото. После обаче майка му се чувстваше толкова уморена, че успя само да промълви „Здрасти, мили“ на Конър и „Здравей, Лиъм“ на татко му и веднага потъна в дълбок сън. Баба му ги избута вън от стаята още в следващия миг, а изражението на лицето ѝ беше такова, че дори таткото на Конър не посмя да спори.
— Майка ти… — почна бащата на Конър и присви очи. — Тя не се предава лесно, нали?
Конър сви рамене.
— А ти как си, Кон?
— Откак си дошъл, ми задаваш този въпрос за осемстотен път — отвърна Конър.
— Извинявай — отговори баща му.
— Добре съм — натърти Конър. — На мама ѝ дават някакво ново лекарство. То ще ѝ помогне. Сега изглежда зле, но тя и преди е изглеждала зле, после се е оправяла. Защо всички се държите така, сякаш…
Той млъкна и отпи пак от колата.
— Прав си, синко — каза кротко баща му. — Абсолютно си прав — после постави чашата с вино обратно на масата, но пръстите му продължаваха бавно да я въртят. — Но все пак — добави — ти трябва да бъдеш храбър заради нея, Кон. Трябва да бъдеш наистина много, много храбър.
— Говориш като в американска драма.
Баща му тихо се изсмя.
— Сестра ти расте много бързо. Вече почти ходи.
— Полу-сестра — поправи го Конър.
— Нямам търпение да те запозная с нея — каза баща му. — Скоро ще трябва да ги организираме едно гостуване у нас. Може би дори още тази Коледа. Как ти се струва?
Конър погледна баща си право в очите.
— Ами мама?
— Говорих с баба ти. Тя смята, че идеята е добра, стига да се върнеш навреме и да не пропускаш училище.
Конър бавно прокара длан по ръба на масата.
— Значи само ще ви дойда на гости за няколко дни?
— Какво имаш предвид? — попита баща му изненадано. — Само на гости, а не за… — гласът му заглъхна и Конър разбра, че баща му отлично знае какво беше имал предвид.
— Конър…
Но Конър изведнъж почувства, че не иска да слуша баща си повече.
— Едно дърво ме посещава — избъбри той и пръстът му започна да бели етикета от бутилката кока-кола. — Идва вкъщи нощем и ми разказва истории.