Баща му примигна слисано.
— Моля?
— Отначало си мислех, че сънувам — продължи Конър, нокътят на палеца му дращеше етикета, — но после започнах сутрин да намирам листа по пода или мънички дръвчета, порасли от паркета. Крия ги, за да не разбере никой какво ми се случва.
— Конър…
— Дървото още не е идвало в къщата на баба. Може би му е твърде далече…
— Какви ги…
— Но какво значение има разстоянието, ако всичко е само сън? Какво му пречи на един сън да пресече целия град, а? Особено ако е сън, древен като земята и грамаден като целия свят…
— Конър, спри веднага…
— Не искам да живея с баба — изрече Конър, гласът му откънтя внезапно, силен и толкова лепкаво-гъст, че го задави. Не откъсваше очи от етикета на бутилката, палецът му бавно отделяше влажната хартия от стъклото. — Защо да не мога да дойда да живея при теб? Защо да не мога да дойда и аз в Америка?
Баща му облиза устни.
— Имаш предвид, когато…
— Къщата на баба е къща на старица — каза Конър.
Баща му отново се засмя.
— Няма да пропусна да ѝ кажа, че си я нарекъл „старица“.
— Човек не може нищо да пипа, не може никъде да седне — продължи Конър. — Не можеш да създаваш безредие дори за две секунди. Интернет има само отвън, в пристройката, а мен тя не ме пуска там.
— Ще поговоря с баба ти за всичко това. Къщата е толкова голяма, има достатъчно място и ти да се чувстваш удобно в нея.
— Не искам да се чувствам удобно в нея! — повиши тон Конър. — Искам си моята стая в моята си къща!
— В Америка също няма да си имаш своя стая — каза баща му. — У дома едва има място за нас тримата със Стефани и бебето, Кон. Баба ти има много повече пари и много по-голямо жилище. Освен това училището ти е тук, приятелите ти са тук, целият ти живот е тук. Няма да е честно да ти отнемем всичко това.
— Спрямо кого няма да е честно? — попита Конър.
Баща му въздъхна.
— Това имах предвид — рече той, — точно това имах предвид, когато казах, че ще се наложи да бъдеш храбър.
— Всички така казват — отговори Конър. — Все едно това означава нещо.
— Съжалявам — каза баща му. — Знам, че ти се струва много несправедливо и ми се иска нещата да стояха иначе…
— Иска ли ти се?
— Разбира се, че ми се иска — баща му се приведе над масата, — но да останеш тук е най-добре за всички ни. Ще видиш.
Конър преглътна, без да поглежда татко си в очите. После преглътна отново.
— Може ли пак да си поговорим по този въпрос, когато мама оздравее?
Баща му бавно се отпусна отново назад на стола си.
— Разбира се, че може, приятел. Ще си поговорим и още как.
Конър го изгледа изпод вежди.
— Приятел?
Баща му се усмихна.
— Извинявай — вдигна чашата, допря я до устните си и я изпи до дъно. После я остави на масата, въздъхна тихо и загледа Конър объркано. — Та какво ми обясняваше за онова дърво?
Но тогава дойде сервитьорката и двамата замълчаха, докато тя остави пиците на масата.
— Американо — навъси се Конър, вперил поглед в своята поръчка. — Ако пицата можеше да говори, чудя се дали гласът ѝ щеше да звучи като твоя.
Американците не могат да си позволят дълга отпуска
— Май баба ти още не се е прибрала — каза бащата на Конър, докато паркираше взетата под наем кола пред голямата къща.
— Тя понякога се връща в болницата, след като аз си легна — отвърна Конър. — Сестрите ѝ позволяват да спи на един стол в стаята.
Татко му кимна.
— Баба ти може и да не ме харесва — рече, — но това не значи, че е лоша жена.
Конър загледа къщата на баба си през прозореца на колата.
— Колко време ще останеш? — попита. Цяла вечер беше събирал кураж да зададе този въпрос.
Баща му въздъхна дълбоко — въздишка, която подсказваше, че се задават лоши новини.
— Само няколко дни.
Конър се извърна да го погледне.
— Толкова малко?
— Американците не могат да си позволят дълга отпуска.
— Ти не си американец.
— Не, но сега живея в Америка — баща му се усмихна широко. — Нали ти си тоя, дето цяла вечер ми се подиграва за акцента?
— Защо дойде изобщо? — попита Конър. — Защо въобще си прави труд да идваш?
Баща му помълча малко, преди да отговори.
— Дойдох, защото майка ти ме повика — изглежда щеше да добави още нещо, но премълча.
Конър също не каза нищо повече.
— Но ще се върна — рече баща му. — Когато се наложи — гласът му стана бодър. — А ти ще ни дойдеш на гости по Коледа! Ще бъде много весело.
— В претъпканата ти къща, където няма място за мен — каза Конър.