— Свещеникът имаше две дъщери — продължи чудовището, — и те бяха радостта на живота му.
(Две малки момиченца изхвръкнаха с писъци и смях от къщичката на моравата и се втурнаха да се гонят, кикотейки се и замеряйки се с туфички отскубната трева. Затичаха в кръг около ствола на тисовото дърво, криейки се едно от друго).
(— Това си ти — каза Конър и посочи дървото, което в този момент си беше просто дърво, нищо друго.)
— Да, ще споменем, че на моравата пред свещеническия дом растеше едно тисово дърво.
(- При това не какво да е, а красиво и силно дърво — допълни чудовището.)
(— Щом казваш — отвърна Конър.)
(Чудовището го загледа изненадано.)
— Тисовото дърво е най-важното сред лековитите дървета — рече то. — То живее хиляди години. Плодчетата му, кората му, сокът и плътта му, дървесината му — всички те пулсират, треперят, пламтят от живот. Добрият знахар може да направи от тях лек, който лекува почти всяка болест на света.
(Челото на Конър се смръщи.
— Измисляш си.)
(Лицето на чудовището буреносно потъмня.
— Смееш да се съмняваш и да ме разпитваш, така ли, момче?)
(— Не — Конър отстъпи крачка през гнева на чудовището. — Просто никога не съм чувал тисът да е лековит.)
(Чудовището се въси гневно още минута, после продължи с историята.)
— За да вземе всичко ценно и лековито от тисовото дърво, Знахаря трябваше първо да го отсече. А свещеникът не даваше и дума да се издума за това. Тисът растеше на тази земя дълго преди хората да я определят за църковен двор. Около него вече се оформяше гробище, плановете за строежа на новата черква бяха готови. Тисът щеше да пази черковната сграда от пороите и лошото време и свещеникът не позволяваше на Знахаря дори да припари до дървото, независимо колко пъти Знахаря го молеше да му позволи да го отсече.
Трябва да знаеш, че свещеникът беше благ и просветен човек. Той мислеше доброто на енориашите си, силно желаеше да ги изведе от мрака на суеверията и вещерството. Проповядваше от амвона срещу древния занаят на Знахаря, хората го слушаха и му вярваха, тъй като познаваха лошия нрав и алчността на лечителя. Знахаря вече нямаше кого да лекува.
Но един ден дъщерите на свещеника се разболяха. Първо едната, а после и другата — заразиха се от болестта, която върлуваше из района тогава.
(Небето помрачня и Конър чу как момиченцата кашлят в енорийския дом, чу високите молитви на свещеника и жалния плач на жена му.)
— Свещеникът опита всичко, но нищо не помогна. Нито молитвите, нито лекарствата на модерния столичен лекар, нито бабешките лекове, които енориашите срамежливо носеха и предлагаха. Нищо. Момичетата вехнеха и смъртта им приближаваше. Най-сетне на свещеника не му остана друг избор, освен да се обърне към Знахаря. Той преглътна гордостта си и отиде да моли лечителя за прошка и милост.
— Няма ли да помогнеш на дъщерите ми? — попита свещеникът, паднал на колене на прага на Знахаря. — Не моля за себе си, моля те за двете невинни момиченца.
— Защо да ти помагам? — попита Знахаря. — Ти прогони пациентите ми с твоите проповеди. Отказа да ми дадеш тисовото дърво — най-лековитото растение на земята. Настрои всички срещу мен.
— Вземи тисовото дърво — каза свещеникът. — Ще започна да проповядвам за теб, ще те оправдая и ще те хваля. И за най-малката болежка ще пращам енориашите си само при теб. Ще сторя каквото поискаш, само спаси дъщерите ми.
Знахаря истински се изненада.
— Готов си да се отречеш от всичко, в което вярваш и което проповядваш пред другите?
— Ако това ще спаси момиченцата ми — отвърна свещеникът, — ще се отрека от всичко.
— Тогава — отговори му Знахаря — аз не мога с нищо да ти помогна.
И затвори вратата си пред лицето на свещеника.
(— Какво? — възкликна Конър.)
Същата нощ и двете дъщери на свещеника умряха.
(— Какво? — ахна Конър и почувства как страхът от кошмара се увива около вътрешностите му.)
Същата нощ аз се надигнах и закрачих по земята.
(— Браво! — провикна се Конър. — Гоя гадняр заслужава най-тежкото наказание!)
(— И аз така помислих — каза чудовището.)
— Тъкмо минаваше полунощ, когато дойдох и разруших дома на свещеника до основи.
Краят на втората история
Конър се извъртя и се втренчи невярващо в чудовището.