— Дома на свещеника?
— Да — отговори чудовището. — Изтръгнах покрива и го захвърлих в долчинката, раздробих всички стени с юмруците си.
Къщата на свещеника все още стоеше пред очите им. После Конър видя как тисовото дърво се пробуди, превърна се в чудовище и се нахвърли върху нея. При първия удар по покрива входната врата се разтвори и свещеникът и жена му побягнаха надалеч от ужас. Чудовището на моравата захвърли изтръгнатия от къщата покрив подире им и смъртта им се размина на косъм.
— Какво правиш? — попита Конър. — Знахо-какъвто-там-беше е лошият!
— Дали? — изрече истинското чудовище зад гърба му.
С трясък второто чудовище на моравата събори фасадата на свещеническия дом.
— Разбира се! — кресна Конър. — Той отказа да помогне на свещеника, отказа да излекува дъщерите му! И те умряха!
— Свещеникът отказваше да повярва, че Знахаря може да помогне — каза чудовището. — В спокойните си дни самоуверено се постара да съсипе Знахаря, но когато собственото му положение стана тежко, беше готов да захвърли всичко, в което е вярвал и да се отрече от всяка своя дума, ако това би спасило дъщерите му.
— Е, и? — контрира Конър. — Всеки би постъпил така! Всеки би постъпил така! Какво очакваш от него?
— Очаквах да даде на Знахаря тисовото дърво още в първия момент, когото Знахаря помоли за него.
При тези думи Конър застина на място. От къщата на свещеника се чуваха трясъци. Стените падаха.
— Бил си готов да се жертваш, да се оставиш да те убият?
— Аз съм нещо повече от обикновено дърво — отвърна чудовището, — но да, бих позволил с радост тисовото дърво в черковния двор да бъде отсечено. То щеше да спаси дъщерите на свещеника. И много други болни освен тях.
— Но отсичането щеше да убие дървото и да направи Знахаря богат! — изкрещя Конър. — А той е зъл човек!
— Той беше алчен, груб и озлобен човек, но въпреки това си беше лечител. А свещеникът? Помисли, какъв беше свещеникът? Той беше едно нищо. Да вярваш, е половината от изцелението. Да вярваш в силата на лека, да вярваш в бъдещето, което те очаква. А свещеникът беше човек, който съществуваше чрез онова, в което вярваше, но го изостави и се отрече от него при първата трудност, отрече се от вярата си тогава, когато най-силно се нуждаеше от нея. Той беше вярвал в убежденията си егоистично, беше вярвал в тях със сърце, пълно със страх. И лъжата му отне живота на дъщерите му.
Конър се вбеси.
— Отначало каза, че тази история няма да бъде измамна!
— Отначало казах, че това ще бъде история за човек, наказан за своя егоизъм. И удържах на думата си.
Задъхвайки се от гняв, Конър загледа как второто чудовище унищожава дома на свещеника. Гигантският му чудовищен крак разруши стълбището с един ритник. Гигантската чудовищна ръка срина стените на стаите с един замах.
— Кажи ми, Конър О’Мали — изрече чудовището зад рамото на Конър, — искаш ли да се включиш?
— Да се включа? — изненадано се извърна Конър.
— Носи страхотно удовлетворение, уверявам те.
Чудовището зад Конър пристъпи напред и застана до своя двойник, вдигна крак и смаза един диван в къщата на свещеника, диван, досущ като онзи в хола на бабата на Конър. Чудовището се обърна, загледа момчето и зачака.
— Какво да разруша сега? — попита то, пристъпи още крачка по-близо до двойника си, пред очите на Конър образите им затрепериха зловещо, размазаха се и се сляха в един — едно-единствено чудовище, два пъти по-грамадно.
— Чакам заповедите ти, момче — изрече то.
Конър отново задиша тежко. Сърцето му бясно затупка и тялото му затрепери като от треска. Един дълъг миг момчето мълча неподвижно.
После каза:
— Разруши камината.
На секундата юмрукът на чудовището се стрелна и изтръгна каменното огнище из основи, тухленият комин се срина.
Дишането на Конър стана още по-тежко и грапаво, сякаш той рушеше, а не чудовището.
— Изхвърли леглата им навън — каза момчето.
Чудовището вдигна двете легла от останалите без тавани спални и ги хвърли във въздуха толкова силно, че те стигнаха едва ли не до хоризонта, преди да паднат и да се раздробят.
— Троши мебелите! — изкрещя Конър. — Троши наред!
Чудовището затъпка мебелите с гигантските си нозе, смазвайки всичко по пътя си със скърцане и трясък.
— СРИНИ Я ДО ОСНОВИ! — изрева Конър и чудовището изрева страшно в отговор, и събори последните стени. Момчето се втурна да помогне, грабна пътем паднал клон и започна да троши последните оцелели стъкла на прозорците.