Конър примигна срещу слънцето. Октомври беше наистина необичайно топъл, сякаш лятото се бореше с есента и отказваше да отстъпи.
— Когато се върнеш, колко време ще останеш тук?
— Колкото мога.
— И после пак ще се прибереш в Америка.
— Налага се. Имам…
— … друго семейство там — довърши Конър.
Баща му протегна отново ръка към него, но момчето вече се беше обърнало и крачеше обратно към болницата.
Не, лекарството ще подейства, то просто ще подейства, това беше причината, поради която чудовището беше станало, за да закрачи по земята. Това трябва да беше причината. Ако чудовището изобщо беше истинско, това трябва да беше причината за появата му.
Преди да влезе в болницата, Конър хвърли поглед към часовника на предната ѝ фасада.
До 12:07 оставаха още осем часа.
Никаква история
— Можеш ли да я излекуваш? — попита Конър.
— Тисът, е лековито дърво — отвърна чудовището. — Когато крача по земята, най-често приемам неговата форма.
Конър се смръщи.
— Това не е отговор на въпроса ми.
Чудовището само се ухили със злата си усмивка.
Бабата на Конър го беше докарала обратно в нейната къща, след като майка му беше заспала, без да докосне обяда си. Баба му не беше продумала и дума за разрушението в хола. Всъщност, не му беше продумала изобщо.
— Връщам се в болницата — беше осведомила тя кратко Конър, когато той слезе от колата. — Приготви си нещо за ядене. Знам, че с това поне можеш да се справиш.
— Мислиш ли, че татко вече е на летището? — беше я попитал Конър.
Баба му само беше въздъхнала нетърпеливо. Момчето беше затворило вратата и колата беше отминала. Конър се беше прибрал в къщата. От тогава до сега часовникът — онзи евтиният, с батериите, който стоеше на кухненската маса и който беше единственият часовник в дома на баба му в момента — беше пропълзял чак до полунощ, а бабата на Конър нито се беше обадила, нито се беше прибрала. Конър се зачуди дали той да не ѝ звънне, но през последните дни беше пробвал веднъж, телефонът беше събудил майка му и баба му му се беше скарала остро, че се обажда без предупреждение.
Всъщност, това нямаше никакво значение. Така нещата даже ставаха още по-лесни. Не му се налагаше дори да се преструва, че отива да си легне. Спокойно изчака часовникът да покаже 12:07. След това излезе в двора на бабината си къща и произнесе високо:
— Къде си?
А чудовището отвърна:
— Тук съм — и прекрачи през пристройката-кабинет с едно-единствено леко движение.
— Можеш ли да я излекуваш? — повтори Конър твърдо.
Чудовището сведе поглед към него.
— Не зависи от мен.
— Защо не? — попита Конър. — Ти събаряш къщи и спасяваш вещици. Сам ми каза, че само едно късче от теб може да излекува почти всяка болест, стига хората да знаят как да го използват.
— Ако майка ти може да бъде излекувана — отвърна чудовището, — то тогава тисът ще ѝ помогне и тя ще оздравее.
Конър скръсти ръце.
— Това „да“ ли означава?
Тогава чудовището направи нещо, което не беше правило никога досега.
Приседна.
Отпусна цялата си колосална тежест върху покрива на пристройката. Конър чу как дървесното му тяло заскърца и застена, видя как покривът хлътна под него. Сърцето на момчето подскочи и се качи в гърлото му. Ако чудовището унищожеше и пристройката, не беше сигурно какво щеше да направи бабата на Конър. Най-вероятно щеше направо да изпрати момчето в затвора. Или — което беше още по-лошо — в някое далечно училище-пансион.
— Все още не си наясно защо ме повика, нали? — попита чудовището. — Все още не си разбрал причината, поради която аз станах и закрачих по света. Трябва да знаеш, Конър О’Мали, че не правя това всеки ден.
— Не съм те викал изобщо — отвърна Конър. — Освен ако не съм го сторил насън или нещо такова. А дори и действително да съм те извикал, причината, очевидно, е била майка ми и болестта ѝ.
— Дали?
— Че защо иначе да те викам? — повиши тон Конър. — Със сигурност не и за да слушам ужасно потискащи истории без капка смисъл в тях.
— Забрави ли хола на баба си?
Конър не можа да потисне усмивката си.
— Така си и мислех — рече чудовището.
— Говоря сериозно — рече Конър.
— Аз също. Но ние с теб още не сме готови за третата и последна моя история. Ще ти я разкажа скоро, но не днес. А след това ти ще ми разкажеш твоята история, Конър О’Мали. Ще ми кажеш твоята истина — чудовището се приведе напред. — Много добре знаеш коя истина имам предвид.