Сервитьорите излязоха от стаята. Вратите се затвориха. Сенаторът стигна до мястото отпред заедно с кучето си, родезийски риджбек на име Тео, който пристъпваше леко до стопанина си.
Макдона не дочака всички да замлъкнат. Просто започна да говори, а стаята притихна мигновено. Движеше се небрежно по мрамора, сините му очи прескачаха от един слушател на друг. Всички присъстващи – бивши държавни служители, важни дарители, партиен елит – за него те бяха естествена среда, като сбирка на приятели от детинство. Атмосферата, която създаваха тези велики и отговорни мъже, застанали начело на нацията, беше същата, в която дишаше цял живот. Сам беше син на сенатор.
Дейвид нямаше нужда да слуша. Вече знаеше всяка дума, която щеше да изрече Сам. За Дейвид беше по-важно да наблюдава лицата на гостите по масите, да ги разгадава един по един. Защото тези трийсет души притежаваха рядко срещана власт.
Кой избира президента на тази държава? Да забравим онова, на което ни учат в училище. Не са избирателите. Ето тази стая е.
Добре дошли при водещата сила на парите, при невидимата водеща сила. Реалните избори предстояха чак следващата година, но преди всеки един гражданин да пусне своя вот за лидера на свободния свят, кандидатите трябва да спечелят единствената надпревара, която има значение – тази за благосклонността на партийната машина. Хората, които се бяха събрали тук, щяха да помажат своя водещ кандидат след поредица от разговори очи в очи, по вечери в домовете им и в клубове из Вашингтон и на реактивни самолети, излитащи и кацащи от частните терминали на "Дълес". Парите и спонсорството щяха да се скупчат като стадо около своя фаворит и щяха да му осигурят непреодолимо предимство за следващите години.
Този вътрешен кръг контролираше основните правила и спогодби. Завземаше контрола над партията, готов да смаже всеки външен кандидат, бунтар или непредсказуем жокер, които биха им отнели властта. Сам беше единият от трима сериозни претенденти за номинацията, фаворит отрано, въпреки че имаше хора, които смятаха, че петдесетгодишният сенатор трябва да е търпелив и да изчака своя ред. Сам трябваше да действа бързо, да си подсигури подкрепата на ключовите играчи, преди съперниците му да успеят да сключат своите сделки.
Това беше тайната стаичка, изпълнена с дим от пури, най-старата американска традиция. Бащите основатели някога заковали прозорците в залата на независимостта през едно нетърпимо горещо филаделфийско лято, за да не чуе никой какви сделки сключвали, докато съставяли конституцията в пълна секретност. Сега тези разговори се провеждаха в същия този салон на огромната къща с осем спални в стил кралица Анна – някога посолство, а сега частен дом.
Това беше американската демокрация в най-чистия си вид, никаква демокрация в действителност. Който и кандидат да изберяха клечките в това помещение, той щеше да бяга по свободна писта. Тяхната партия беше опозицията. Титулярят се движеше в диапазона на четирийсетте процента в предварителните резултати, а фондовата борса беше с осемнайсет процента надолу през тази година. Овалният кабинет щеше да принадлежи на онзи, който получеше тази номинация.
Председателят на националната финансова комисия допи виното си "Дюжак" първа реколта и се облегна назад. Губернаторът на един от колебаещите се щати, когото Дейвид никога не бе виждал да отделя телефона от ухото си, сега беше оставил мобилния си на масата.
Всички очи бяха върху Сам Макдона, докато той говореше с онази своя спокойна усмивка и скептичния си, леко развеселен тон, който така често използваше, сякаш той и слушателите му споделяха една и съща шега. Златно момче. Банален, но политиката си е банална работа и нещата наистина са толкова прости. Може да похарчиш половин милион за анализатори и имидж консултанти, но в крайна сметка всичко се свежда до училищния двор, до генетично заложената логика на племето.
Когато петима души понечеха да заговорят едновременно, всички неизменно се заслушваха в Сам. Дейвид го беше наблюдавал за пръв път, докато учеха заедно в подготвителното училище в Сейнт Олбънс, по спортните терени и на пиянските купони в задните дворове на именията в Маклийн, когато двамата със Сам бяха още деца. Тогава – капитан по лакрос, сега – бъдещ президент. Все същото. Със здравата си физика, солиден като колона, Сам притежаваше свое гравитационно поле, привличаше хората, обгръщаше ги със своя чар.