От задната стаичка си взе риза, евтин смартфон и няколко предплатени симкарти, неразопаковани, още върху пластмасовите си пластинки.
Понечи да тръгне, но се обърна и се върна да вземе аптечка.
Излезе с решителна крачка от кабинета и се спря пред отворената врата на банята. В огледалото зад меката част на ухото му се виждаше мазка кръв.
Ник пристъпи вътре и разгледа лицето си, което беше призрачно бледо, с растяща синина на слепоочието. Вдигна ръка. По ноктите му имаше засъхнала кръв.
Топлият кран на мивката се отвори със скърцане. Имаше нужда от душ, за да се почисти, да отмие и последната следа от тази кръв и металния ѝ мирис, само че не тук. Възможно беше да се върнат.
Остърга, каквото успя, изпод ноктите си, изми лицето и врата си и се насочи към преддверието.
Покрай прозорците премина сянка. Той зачака да види накъде ще продължи и дали ще се появи на другия прозорец. Не се появи.
Там имаше някого.
Но въпреки всичко беше наложително да дойде тук. Документите му трябваха, инструментите също. Имаше и още една причина. Част от него рипаше срещу заплахата като куче, вързано на верига. Искаше те да се появят, да се нахвърли със зъби и нокти срещу онези, които стояха зад всичко това, които и да бяха те, и да изкопчи от тях цялата истина: Кои сте вие и защо си играете с мен?
Прокрадна се към входната врата, притиснат към стената, в абсолютна тишина. Не застана пред нея. Познаваше един специалист по разминиране, който беше понечил да отвори вратата в Меделин и беше застрелян в главата от евтин наемник, преди дори да успее да я открехне.
Дръжката се раздвижи, после се завъртя. Вратата се отвори. Ник насочи пистолета, гледайки през мерника, и се озова очи в очи с жена, млада жена, която извика от страх.
Беше Дилия Тайран.
15.
Дилия отстъпи с вдигнати ръце, а той свали пистолета.
– Добре ли си? – попита.
Широко отворени очи и безмълвно кимване.
– Хайде – каза той. – Мушкай се.
Тя влезе, без да каже и дума, а Ник затвори вратата.
– Боже, Дилия. Съжалявам.
– Кого очакваше, Ник?
Той се загледа през прозореца.
– Какво, по дяволите, става?
– Справям се, Дилия. Трябва да се махаш.
– Така и не ми се обади след задачата. Не си вдигаш телефона.
– Настъпиха някои усложнения.
– Минах с колата по улицата на Уайдънър. Не съм виждала толкова ченгета през живота си. От ФБР бяха там и други федерални, които дори не успях да разпозная. Какво стана?
Ник прокара длан по брадичката си, усети наболата брада.
– Всичко е било нагласено, Дилия. Капан. Раниха сериозно Малкълм Уайдънър, докато бях там. Който и да го е направил, се опитва да нагласи нещата така, че вината да изглежда моя. Знам, че звучи налудничаво, но е самата истина.
Дилия притисна ръка към гърдите си, помълча за кратко, а после го погледна.
– Трябва да отидеш в полицията. Нали имаме писмо?
– Писмото го няма. Някой е влязъл с взлом. Взели са всички копия. Всичко, което доказва, че съм имал законно право да се намирам там. Дори имейлите са изтрити. Съвсем умишлено е. Всичко в онази къща сочи към мен.
– Какво?
Той не отговори.
– Каза, че се опитват да те изкарат виновен. Как?
– Като са оставили ножа ми на мястото.
Дилия се подпря на бюрото. Насилието вече добиваше реално измерение.
Тя присви вежди, а той се опита да разчете изражението ѝ – загриженост, да, но може би и разочарование. Изглеждаше като хлапе, което току-що е осъзнало, че родителите му в крайна сметка са обикновени човешки същества. А сякаш имаше и още нещо. Страх?
– Трябва да има някаква следа. Някакво доказателство. Онази жена. Александра Харт. Аз ще свидетелствам – каза Дилия и тръгна към компютъра.
Той чу сирени в далечината и погледна през прозорците. През тях премина светлина.
– Дилия – каза Ник. – Трябва да се махаме. Тук не сме в безопасност.
Отвън се чу затваряне на автомобилна врата.
– Не може всичко да изчезне просто така!
– Хайде – нареди той. – През задния изход.
Очите ѝ срещнаха неговите и тя кимна. Грабна двата лаптопа и чантата от бюрото си, а той я поведе към задната врата.
Ник я прикриваше, приготвил пистолета, докато навън доближаваха фарове, заобикаляйки нейната кола.
Той потегли и се изстреля от алеята. Пое по заобиколен маршрут, без да откъсва очи от огледалата – наблюдаваше дали не ги следват.