Мъжът се качи по стълбите и изчезна в спалнята, а Ник го следваше плътно. Не влезе в стаята, а само се заслуша в звука от течаща вода, след което продължи към последния етаж и зави наляво към кабинета на Уайдънър. Старинно бюро, обърнато към прозорците, заемаше половината помещение, а в останалата част беше подредена малка приемна с два фотьойла и телевизор на стената.
Лунната светлина се процеждаше през прозореца. Ник се загледа в рамките по стената. Имаше групови портрети на випуски от "Сейнт Олбънс" и "Джорджтаун", кадри на Уайдънър с двама бивши президенти, с министър-председатели и със сенатори. Бяха истински снимки на приятели, на близки хора, не режисирани ръкостискания по обществени мероприятия.
Ник беше прекарал десет години в "Сикрет Сървис". Някога охраняваше точно такива хора и това го научи как да стига до тях. Отиде в другия край на стаята и се притаи в тъмната ниша, където стояха копирната машина и канцеларските материали.
През прозореца виждаше алеята и служебните автомобили, паркирани до гаража. Съпругата беше в Ню Йорк. Виждаше всички влизащи и излизащи, щеше да знае кога е сам с мишената, кога наблизо няма да има човек, който да се притече на помощ.
Уайдънър влезе, вече свалил сакото и вратовръзката си, и включи лампата. Наля си малък скоч и добави няколко капки вода, както правеше всяка вечер. Човек на рутината.
Щеше да е достатъчно лесно да го направи още сега. Убийството не е нещо трудно, макар че е по-тежко, по-шумно и по-мръсно, отколкото повечето хора подозират. Истинското изпитание е да убиеш и да избягаш.
Уайдънър седна на бюрото си с гръб към Ник. Пусна телевизора, смени канала на баскетболен мач на "Хояс", след което дръпна лаптопа към себе си и се залови за работа.
Ник пристъпи от сенките. Едно обръщане, един внимателен поглед и Уайдънър щеше да го забележи. Само че хората рядко се спират да огледат познатия им свят. Минаваме на сляпо през живота.
Това беше най-трудната част – да се сдържаш, да стоиш безшумно и неподвижно в една стая с мишената, въпреки че адреналинът плъзва по тялото като пламък по фитил.
Времето беше неговото оръжие, то му служеше за убежище. Ник наблюдаваше през прозореца как икономката потегля с хондата си.
Малкълм Уайдънър си беше осигурил място в учебниците по история. В крайна сметка обаче беше просто човек, който седеше сам и уязвим. Когато следваш някого толкова отблизо, неизменно започваш да изпитваш симпатия. Ник я използваше като начин да влезе в главата на мишената. Сега беше изключил емоцията. Това беше работа, а той – професионалист.
Портата се отвори и се затвори. Един от охранителите все още обикаляше имота и довършваше патрулната си обиколка, преди да отиде да провери записите от камерите в дежурното помещение до басейна. Тук обаче нямаше камери. Ник се намираше в светая светих. Време беше.
Съвсем безшумно се приближи до Уайдънър, Застана зад него и допря пръсти до канията си.
Ник не извади нито нож, нито пистолет. В другата си ръка държеше малък плик с надпис "Показатели за компрометирана сигурност". Постави го на земята на няколко крачки от стола и се върна обратно в сенките.
Тази вечер всичко беше истинско освен самото убийство.
2.
Ник дочака своя момент, когато Уайдънър насочи цялото си внимание върху играта на екрана, след което се измъкна през страничната врата и излезе в коридора.
Спусна се по задното стълбище и стигна до входа, като сверяваше времето с графика на пазача, изчислявайки момента, в който трябва да излезе.
От върха на главното стълбище се чуха тежки стъпки. Обърна се и видя бившия директор на ЦРУ, който го наблюдаваше с питие в едната ръка и с писмото му в другата.
– Значи вие сте от червения екип? – попита.
– Да, сър – отвърна Ник, като с всички сили се опитваше да изтрие усмивката от лицето си.
– Мъртъв ли съм?
– При този сценарий – да.
Уайдънър отпи глътка скоч и вдигна чаша.
– Е, хайде да отместим камъка от гробницата. Качете се.
Ник беше консултант по сигурността. Влизаше в ролята на недоброжелателите, за да открие слабостите в защитата, изпитваше системите за сигурност в реални условия точно както тази вечер. Професията беше известна в различни варианти – "червен екип", "одит на сигурността" или "изпитания за пробив".