– Не бих се учудил, Дилия. Не ми дължиш нищо, а аз не бих се справил без теб. Ако татко ти можеше да те види сега… – Ник си позволи да изрази гордостта си видимо.
Това я накара да вдигне очи, а в крайчетата на устата ѝ заигра лека усмивка.
– Благодаря ти.
– Имах време да помисля върху това на дневна светлина. Ще се обадя на Джеф Търнър. Той има много повече опит в съдебната работа. Познава всички адвокати. Ще се посъветвам професионално по въпроса. Ще се погрижим да си в безопасност.
Тя кимна.
– Изясня ли въпроса с адвоката, ще намеря човек, с когото да поговориш и ти – продължи той. – Ще се погрижа за всичко.
– Благодаря.
– Моля. Най-малкото, което мога да направя. – Той сложи ръка на рамото ѝ. – Добре ли си?
– Да – отвърна тя. – Имам всичко, което ми трябва, тук. Просто… вратата.
– Знам.
Дилия пийна още вода и прокара палеца си по ръба на чашата.
– Каза, че си открил нещо.
– Не се тревожи за това сега.
– Какво е, Ник?
Разказа ѝ какво научи от Хопкинс, че е възможно Ема да е била свидетел на престъпление с двайсетгодишна давност, вероятно убийство.
– Намерих улика към Али Уолдрон – каза Дилия. Отиде до бюрото си и обърна екрана на лаптопа към него. – Не успях да проследя телефона ѝ, но открих това.
Черно-бяла снимка на Али изплува на екрана, макар да изглеждаше десетина години по-млада. Гледаше към обектива с крайчеца на окото си и с всезнаеща усмивка.
– Това портретна снимка ли е? – попита Ник.
– Така мисля. Актриса е.
Актьорско изпълнение. Разбира се. Огледа прозорците на екрана на компютъра. Дилия беше разнищила всичко – Гугъл, Пипл, Лексис-Нексис, ТинАй [сайтове за издирване на хора и правна информация], Фейсбук, Линкдин, Инстаграм, Туитър, беше се докоснала опипом до живота на тази жена чрез следи, оставени от нея в интернет, както човек взема отпечатък от надгробен камък с хартия и молив.
– Откъде я намери?
– Кеширано изображение. Гугъл го е запазил веднага щом се е появило в мрежата.
Тя натисна линка. На браузъра се изписа съобщение за грешка. "404: Няма такава страница".
– Оригинала го няма. Някой е премахнал съществуването на Али Уолдрон от този кеш.
– Това е страхотно, Дилия. Поне разполагаме с добра снимка.
Тя отвори друг прозорец и му показа списък с адреси и банки, връзки от реалния свят към анонимни параванни компании.
– Ето това излезе от регистрацията на джипа и фиктивните дружества. Дотук успях да ги свържа с двама адвокати, един на Голям Кайман и един в Ню Йорк. И двамата са специалисти по корпоративно право, явно структурират всички тези параванни фирми и уреждат делата офшорно, когато се налага.
– Някаква идея кои може да са клиентите?
– Не. Всичко води от една корпорация към друга, поредното було.
Той прегледа имената. Трудно се намираха адвокати, които да са способни на това. Клиентите им трябваше да им възлагат огромно доверие и често се обръщаха към тях и по други чувствителни въпроси.
Ник се замисли за типа хора, които трябва да са присъствали на купона, от онези, които живеят и умират със своята репутация и биха направили всичко, за да опазят тайните си. Замисли се за Али Уолдрон, която беше хукнала тъкмо към Капитолия, за всички онези черни автомобили. Замисли се за Ема в собствения му дом, загледана в онези снимки на стената с изображенията на успешни политици, и как това я подтикна да бяга и да мисли, че може би не бива да се доверява на Ник. Политическите кампании и комитети трябваше да документират всеки свой разход. Всички докладваха пред Федералната изборна комисия.
– Можеш ли да провериш тези адвокати спрямо докладите на ФИК? – попита Ник. – Мисля, че са налични онлайн. Искам да видя дали могат да се свържат с някой политик.
– Мога да направя справка спрямо всички адреси и имена, които открих, да потърся съвпадение по шаблон.
Тя задъвка долната си устна и вдигна очи към него, отново разтревожена.
– Федералните избори – каза. – за колко високо ниво мислиш, че става дума?
Федерални означаваше конгресмени, сенатори, президенти.
– Не знам – отвърна той.
– Ами ако са недосегаеми, Ник?
Той скръсти ръце. Какво би означавало това? Сети се отново за случката в дома на Хопкинс, за страха, който предизвика у човека. Колко далеч щеше да стигне?
– Нека се движим лека-полека – каза той. – Ще действам по правилния начин.
36.
Грей паркира джипа си на едно празно място в подземния гараж, заобиколи и отвори вратата на Али.
Ник Авъроуз му се изплъзна при Капитолия, но няма нищо. Грей едва не се поддаде на адреналина от лова. Убийството на Ник насред улицата щеше да повдигне твърде много въпроси. Нямаше нужда от поредния Лий Харви Осуалд [на 22 ноември 1963 г. Лий Харви Осуалд убива президента Кенеди]. От самото начало планът беше да убие Ник в онази къща заедно с Малкълм Уайдънър.