– Твърде са предвидими?
– Именно. А има и някои технологични новости, с които бихте могли да подсилите системата за картов достъп.
Уайдънър изгледа Ник от глава до пети, забеляза тъмния панталон, спортните обувки и ризата под якето.
– Очаквах…
– Черно поло? Камуфлаж?
Уайдънър се разсмя.
– Май да. – Посочи към пистолета. – Пазачите можеха да ви убият.
– Тестът е в реални условия. Точно затова не нося поло. Никой не получава смъртоносен куршум, облечен в ежедневно работно облекло на чиновник.
Мъжът кимна, изглежда, прие довода за разумен.
– Ще изпратя доклад до "Аегис", в който ще изложа всичко в подробности – каза Ник. – Само няколко дребни неща и никой няма да може да се добере до вас.
Уайдънър присви очи.
– Вие ще можете.
Ник замълча за кратко, докато се опитваше да долови задната мисъл.
– Вземам ви на подбив – успокои го мъжът и потупа с пръст по подписа си върху договора. – Имате ли имейла на онази жена от "Аегис"? Александра Харт?
Юристката на фирмата, която се свързала с Ник и организирала този тест.
– Разбира се. Не сте ли говорили с нея?
– Не.
Ник скръсти ръце. Нещо не беше наред. По нейните думи тя лично беше изяснила въпроса с Уайдънър. Той направи крачка назад и надникна през прозореца.
Тссс, тссс. Чу се едва доловимо от другата страна на прозореца. Приличаше на щракване на капан за мишки, но Ник разпозна звука мигновено.
Изстрели през заглушител.
Ник се обърна и хукна към прозореца, а времето сякаш се разтегли – секундите минаваха като минути, докато погледът му обхождаше двора като лъч.
На земята лежеше неподвижно тяло. Пазача вече го нямаше.
3.
Докато вървеше към Уайдънър, Ник почувства, че вътрешностите му се преобръщат.
– Сър, обадете се в полицията.
– Моля?
– Тук има още някого.
– Шегувате се.
– Не.
Бившият директор понечи да каже нещо, после спря, а лицето му се скова от страх. Вдигна телефона на бюрото си.
– Имате ли пистолет, каквото и да е оръжие? – попита Ник.
– Не. Но пазачът има.
Ник взе празния си пистолет от бюрото, прибра го в кобура си и излезе от стаята.
– Заключете се тук и не излизайте.
Тръгна по коридора и се спусна по стълбите към приземния етаж. На площадката огледа антрето, след което прекоси мраморните плочи към входната врата. Поспря при прозореца, приближавайки го откъм сенчестата страна, за да остане незабелязан, и надникна.
В мрака долови силует, движение. Навън имаше човек. Ник пристъпи назад и извади телефона си. Няма сигнал.
Изруга под нос, наблюдавайки фигурата, която се промъкваше покрай оградата. Сега обучението му влезе в действие. Пази клиента. Намери оръжие. Кухненски нож. Пистолетът на пазача.
Вратите бяха заключени. Не биваше да пуска заплахата вътре, независимо какво щеше да коства.
Прекоси дневната и през прозореца долови движение в страничния двор. Нападателят го заобикаляше.
Докато се придвижваше към задната част на къщата, Ник усети полъх по кожата си, сякаш имаше отворена врата. Някой вече беше проникнал.
Колко души бяха? Обзе го ужас и усети горчив вкус в гърлото.
Едва доловим шум до задното стълбище – стъпки. Ник се приближи внимателно. Беше екот от горния етаж.
През тавана се чуха два глухи удара, някъде горе по пътя му към Малкълм Уайдънър. Дъхът на Ник секна. Сякаш целият въздух в стаята беше изчезнал в миг и нямаше с какво да изпълни дробовете си.
Хукна по стълбите, качи се на горния етаж и се запромъква по коридора към кабинета на Уайдънър, оглеждайки се в двете посоки. Вратата беше отворена.
Ник се приближи, а адреналинът го тласкаше напред като автомат. Притисна се към стената от лявата страна, после прескочи вдясно, търсейки възможно най-изгодната позиция спрямо помещението.
Виждаше бюрото и гърба на стола, както и страничната облегалка, върху която неподвижно беше отпусната ръка с дланта нагоре.
Бърза атака през вратата. Влетя в стаята и се завъртя в кръг. По пода се разстилаше лъскава червено-черна локва. Ник пристъпи встрани и забеляза Уайдънър, проснат върху стола, с дрехи, подгизнали от собствената му кръв, сякаш бе покрит с хлъзгава мантия.
Ник огледа помещението. Нямаше никого. Очите му се върнаха върху гърлото на Уайдънър. Който и да го беше направил, беше професионалист – с бързи движения, без следа от колебание.
Натиск. Дихателен път. Дишане. Циркулация.
Ник направи две големи крачки и притисна ръка към врата му. Потърси пулс. Имаше.