Тя беше майстор в тази област – да свързва хората, сама да създава връзки. Още преди да започнат да се виждат, тя вече беше изградила своята фирма от нулата, а сега представляваше един от стожерите на бранша във Вашингтон.
Винаги се е възхищавал на нейната страст, на работната ѝ етика, на ума ѝ, но все пак имаше нещо необичайно в това колко бързо е добила влияние в своята сфера.
Ник провери огледалата. Нямаше следа от тахото. Улицата беше чиста. Излезе и бавно се приближи към къщата, прекоси моравата, за да провери задния двор, след което отиде до входната врата. Плъзна кобура на пистолета леко назад по хълбока и влезе.
След като затвори вратата, се обърна и видя Карън в коридора, все още в роклята от работа. Стоеше неподвижно, с широко отворени очи и го гледаше, сякаш беше непознат.
След миг се доближи до него, прегърна го и го стисна здраво.
– Добре ли си? – попита той.
– От ФБР бяха тук, Ник. Търсеха те.
41.
Карън отстъпи назад.
– Отбих се вкъщи след срещата с Тайсънови и ги заварих тук. Двама агенти. Искаха да говорят с теб. Настояха да се предадеш кротко.
Каза "кротко", сякаш беше най-опасната дума в английския език.
– Защо ще се изразяват така? – попита тя. – Какво става?
– Недоразумение – отвърна Ник. – Понякога е част от работата. В момента се занимавам с това.
Поведе я към кухнята. Тя се облегна на масата и постави телефона си на подложката до чаша вода.
– Къде е колата ти? – попита, загледана през прозореца. Щеше да види фаровете, ако беше спрял отпред. Очите ѝ се насочиха към ключовете в ръката, с логото на "Субару Аутбек" на червената халка.
– Наложи се да заема тази на Дилия.
Тя поклати глава, сякаш не намираше никакъв смисъл в думите му.
– Попитаха дали съм те виждала снощи.
Снощи. Новината за убийството на Уайдънър беше навсякъде. Ясно беше, че е събрала две и две.
– Защо ме разпитваше за Малкълм Уайдънър и Ема Блеър сутринта?
– Карън – той започна внимателно да подбира думите си. – Знаеш, че не обичам да крия нищо от теб. Знам, че съм ти ясен като бял ден, и не е нужно дори да се опитвам.
Тя спря погледа си върху него. Вярно беше.
– Бих го направил само ако е крайно необходимо. По-добре да премълча обясненията засега. Ще разговарям с адвокат. Ще уредя проблема.
Тя стисна устни. По лицето ѝ се четеше напрежение. Ник се изненада, че не го притисна. Карън не беше от хората, които да държиш в неведение, но сякаш го приемаше по-добре от очакваното.
Той самият изглеждаше като просяк, ясно му беше. Тя виждаше отчаянието му.
– Имам нужда от помощта ти – каза той. – Много съм близо до нещо, което ще разреши цялата ситуация. Чувала ли си някога за жена на име Катрин Уилсън? Починала е по време на купон във вилата, собственост на семейство Уитли.
– Бяхме съученички, но тя беше по-малка от мен. Сладко момиче, много срамежлива.
– Ти беше ли на купона, на който е умряла?
– Не. През онова лято бях в Париж. Но съм присъствала няколко пъти преди това, а и чух какво се е случило с Катрин. Беше трагедия. Този купон винаги е бил извън всякакъв контрол.
– Какво се е случило с нея?
– Пила е повечко, изгубила е съзнание или нещо подобно, и паднала. – Карън се загледа в ръцете си. – Било е нещастен случай. Всички бяха съсипани. Всички тези семейства, децата, които бяха израснали заедно. – Погледна Ник в очите. – Мислиш ли, че е имало някакво насилие? – попита. – Какво общо има това с Малкълм Уайдънър?
– Той бил ли е там?
– Възможно е.
– Знаеш ли кой е присъствал през онази нощ?
– Не. Знам кои хора обикновено ходеха, но това беше грандиозно събиране със сто – сто и петдесет човека.
– Възможно ли е да е имало някой, който сега е на много висока позиция? Някой, който да е особено притеснен за репутацията си? Политически кандидат? Някой на висок пост, съдия или номиниран за такъв пост?
– Разбира се. Повечето от тези хлапета идваха от изтъкнати семейства.
– Кой например? – той грабна химикал и тетрадка от плота.
– Какво?
– Кажи ми всички политици, които е възможно да са били там.
– Не знам кой е ходил точно през онова лято.
– Но кой би могъл?
– Какво смяташ да правиш с тези имена?
– Не се тревожи за това, Карън. Просто ми кажи.
Последните няколко думи произнесе по-силно, отколкото възнамеряваше.
– Ник, трябва да си намериш добър адвокат и да се свържеш с ФБР.