– Работя по въпроса. Но не знам дали мога да им имам доверие, както и на полицията. А ми трябва и повече информация. Имената са ми необходими.
Карън се облегна пребледняла назад, сякаш внезапно се отдръпна.
– Ник, няма да ти помагам да градиш… Дори не знам какво. Възможно е вече да има заповед за ареста ти. Става дума за убийството на бивш директор на ЦРУ, а ти продължаваш да преследваш някаква теория, разказана от празноглавата ти бивша приятелка? Просто спри, моля те. – в гласа ѝ се долавяше страх. – Остави тази работа. Ще се убиеш заради това.
Той пусна химикала. Дали го предупреждаваше по някакъв начин?
– Какво искаш да кажеш?
– Искам да кажа да зарежеш тази история. Каквото и да е ставало с Ема, по дяволите, каквото и да правиш по цяла нощ някъде там, вместо да си стоиш вкъщи с мен. Не знам какво ти става, но изглежда, сякаш вечно си търсиш оправдание да излезеш навън и да се озовеш пред дулото на пистолет. Да не би да ти липсва работата на охранител? Това ли е? Това тук не ти ли е достатъчно? – Тя разпери ръце в двете посоки, оглеждайки дома им, после посочи към Ник, към себе си и обратно. – Аз не ти ли стигам? Ако е така, само кажи. Ще се справя някак.
– Не, Карън. Почакай. Не е това.
– Тогава спри. Вече стигна твърде далеч.
Той отиде до вратата и надникна в кабинета, после в дневната, огледа лицата на клиентите на Карън и сватбените ѝ снимки със съучениците ѝ.
Ник се бореше с умората, бореше се да се съсредоточи. Точно тези снимки изплашиха Ема, когато дойде тук да търси помощ от Ник. Разбрала е колко е близка Карън с всички тези хора от училище, които днес бяха сериозни политически играчи.
– Знаеш ли нещо за случилото се с жената на онзи купон?
– Не – рязко отговори тя. – Казах ти.
– Да не би да се опитваш да ме предпазиш? Опитваш се да ми попречиш да открия нещо?
Тя вдигна ръка.
– Този разговор приключи.
– Може би се опитваш да предпазиш друг човек? Боиш ли се от някого?
Тя сведе поглед.
– Карън, каквото и да правиш, трябва да ми се закълнеш, че няма да кажеш на никого, нито дори на полицията, за това, което си говорихме сега и сутринта. За Ема, за Катрин или Малкълм Уайдънър. За твоя собствена сигурност. Тази информация е опасна. Обещай ми, че няма да кажеш на никого.
– Ник…
– Обещай ми това, моля те.
Тя бавно поклати глава.
– Какво има? – попита той. – Можеш да ми кажеш.
– Не, Ник. Не мога. Именно в това е проблемът.
Той си пое бавно въздух и се замисли върху казаното от нея, разгледа го внимателно. Разбираше как изглежда всичко в нейните очи. Преди малко пазителите на реда бяха почукали на вратата ѝ, търсеха го като беглец, защото наистина беше беглец.
– Съжалявам, Карън.
Тя отново вдигна ръка. Не беше по театралните мелодрами и сълзите.
– В момента не мога да се справя с това – каза тя, а гласът ѝ рухна. Завъртя се и тръгна по коридора. Той чу как вратата на банята се отваря и се затваря.
Дойде тук и тръгна да си записва имена на политици, сякаш съставяше списък с мишени, говореше как няма доверие на ченгетата и я заклеваше да мълчи. Разбира се, че я е уплашил. А отгоре на това намекна, че тя може да има нещо общо с тази история, че тя крие нещо от него. Разбираше възможното ѝ желание да го изхвърли през вратата като мръсно коте. Ник се наведе и подпря ръце на масата. Хората зад всичко това изцапаха ръцете му с кръв и му създадоха образ на убиец. Сега видя подозрението и върху лицето на собствената си съпруга. Този кошмар му отнемаше всичко, заплашваше дома му, брака му. Премести ръце до ръба на масата и стисна силно. Всеки мускул в тялото му се напрегна, жилите му изпъкнаха, предмишниците му бяха толкова стегнати, че трепереха, чашата вода тракаше по дървения плот.
Искаше само да обърне масата, да освободи яростта си, а в гърдите му се надигаше вой. Но това само щеше да я ужаси и да го направи още по-виновен в нейните очи.
След миг пусна масата и прибра ръцете си до тялото. Стисна очи, вдиша и издиша през носа и потисна гнева.
42.
Ник се приближи към предния прозорец на къщата. Телефонът в джоба му избръмча и той го извади. Съобщение от Дилия с молба да ѝ се обади. В момента не можеше да говори с нея, не и насред цялата тази лудост.
Погледна надолу по коридора и чу течаща вода.
Очите му минаха по повърхността на масата. Нямаше нищо освен подложките и чашата. Телефона на Карън го нямаше.
Направи три крачки към банята. Водата течеше от много време.
Имаше нещо странно в това, че е взела телефона със себе си. Тя нямаше навика да си запълва времето с него, не се криеше зад екрана. Това му харесваше много у нея.