Люлките на площадката скърцаха тихо на вятъра. С Карън обичаха да спират тук по време на разходките си, да сядат и да си говорят в края на деня.
Опрян в дървото, се придвижи покрай него и надникна в мрака. Белият лъч на тактически фенер мина през гората и проряза погледа му.
За миг го заслепи и остана да стои безпомощен. Стисна очи и пак се скри. Дали го видяха? Ако беше ченге, щеше да обяви присъствието си, но не се чуваше нищо. Беше някой от убийците.
Ник извади пистолета от кобура и се огледа, но виждаше само тъмнина и ивичестия остатъчен образ на лъча светлина.
Заслуша се в очакване да го доближат тежки стъпки от ботуши. Не чуваше нищо освен собственото си дишане. Струваше му се много шумно, а пулсът му туптеше в ушите. Направи крачка вдясно и удари краката си в корен, замръзна на място и заоглежда гората с вдигнат пистолет. Очите му бавно привикваха към мрака, но все още виждаше само сенки.
Задуха вятър, клоните над главата му зашумяха. Дали човекът го е изпуснал? Дали е продължил?
Обърна се, вече виждаше по-добре и можеше да различи очертанията на дърветата.
Дишане, стъпки – някой бягаше към него отдясно, приближил се внезапно. Нещо проблесна в мрака и се насочи със замах към него. Електрошок.
Ник се изпъна назад, а електрическата искра опари брадичката му. Успя да види лицето на мъжа на синята светлина. Сграбчи нападателя за яката с лявата си ръка, застопори стъпалата си в пръстта и с двата крака изтласка мъжа – онзи изгуби равновесие, препъна се и падна. В мрака се чу удар в земята.
Движението му беше толкова силно, че сам изгуби баланс и полетя назад. По време на падането изпъна ръка към пръстта. Усети пронизваща болка някъде до лакътя си, беше се ударил в нещо твърдо. Изправи се, стиснал пистолета, завъртя се към мъжа и се прицели, следвайки стоновете на другия.
Вече виждаше по-добре. На поляната беше по-светло. Съзря тялото на мъжа, проснато на земята – главата му се опираше в траверсата, която минаваше покрай детската площадка.
Якето му се беше отворило и на кръста му се виждаше пистолет в кобур. На дулото беше завит заглушител.
Екипировка на убиец. Ник пристъпи по-близо, без да сваля мерника от лицето на мъжа, и му дръпна пистолета с лявата си ръка. Това предизвика силна болка в ръката му. Явно се е порязал при падането.
– Кой си ти? – попита Ник, а всяка дума беше премерена, гневът обуздан, поне за момента. Дръжката на пистолета се впиваше в дланта му.
Мъжът издаде дълбок гърлен звук. Бузата му беше опряна в траверсата, вратът му – изкривен в неестествена поза. Ник лесно можеше да го прекърши.
Вятърът брулеше между дърветата. Люлката се раздвижи, а веригата задрънча леко. Водеше тук племенницата си да поиграе. Това беше домът му. Яростта бушуваше в него като треска.
Мъжът отвори очи. Погледна ужасено Ник, опита се да стане, но не му беше останала сила.
Не. Независимо какво заслужаваше този човек, Ник не беше убиец. Нямаше да се превърне в лъжата, с която вече обрисуваха живота му.
– Кой те изпрати? – изръмжа и притисна ботуша си в гърдите на мъжа.
Онзи се опита да каже нещо, но успя само да изстене, преди да затвори очи и главата му да клюмне настрани.
Някъде до него се чу шум, подобен на шепот. Слушалка. Ник прибра пистолета на нападателя в джоба си, а заглушителят остана да стърчи. Вдигна радиото и се заслуша.
– Три минути на терен – каза гласът. – Виждаш ли го? Изчакай приближаването ни. Там ли си?
Ник натисна микрофона.
– Избяга – каза, ниско и бързо.
– Прието.
– Къде да се видим? – попита Ник.
– Идентифицирай се.
– Къде да се видим?
– Идентифицирай се. Приемаш ли?
Ник не отговори. Явно си имаха система, някакъв код, който потвърждаваше самоличността на оператора.
– Заглуши. Заглуши. Заглуши.
Това беше заповед за изключване на компрометирана мрежа. Който и да беше от другата страна, вече е разбрал, че човекът им е повален. Ник видя как гърдите му се надигат и спускат едва-едва, докато бавно потупваше джобовете, но и двата бяха празни.
Клепачите на мъжа потрепнаха и той промърмори нещо като насън. Ник нямаше време за въпроси. Обърна се и побягна към колата.
44.
След четирийсет и пет минути Ник крачеше по една от ярко осветените пътеки между рафтовете в дрогерията Си Ви Ес. Вече беше минал през касата, но отиваше към задната част, където се намираха тоалетните.