Още докато излизаше от квартала, се обади в местния отдел на полицията в Арлингтън с чисто нова сим-карта и съобщи за въоръжен мъж в гората. Надяваше се да открият човека, с когото се би. Щяха да имат много въпроси относно проснатия човек с тактическо радио, електрошок и празен кобур в себе си. Поне щяха да сложат край на всичко друго, което можеше да се случи на тази улица.
Притискаше левия лакът към тялото си, прикривайки петното от кръв по ръкава. На хората, които го подминаваха, се усмихваше дружелюбно и съвсем нормално, както се надяваше, макар че подозираше, че наред с общия му смачкан вид тази усмивка само можеше да засили образа на избягал от психиатрична клиника пациент.
Влезе в тоалетната, заключи вратата и запретна ръкава. В ръката му имаше забита треска, дебела колкото бамбуково шишче. Намаза го със сапун и плисна отгоре малко от спирта, който беше купил. После погледна нагоре към осеяния с влажни петна таван, стисна здраво връхчето на треската и дръпна.
Приведе се над мивката, за да не се строполи, после хвърли треската в кошчето за боклук.
Под кожата се беше образувало червено каналче, подобно на джоб, и кървеше, но не твърде обилно. Поля го с още спирт, после със зъби разопакова една превръзка.
Топката на вратата се завъртя и затрака.
Той не обърна внимание и продължи с натиск да залепва превръзката върху раната. След като наплиска лицето си с вода, се погледна в огледалото – черни кръгове под очите като на хелоуинска маска.
Събра си нещата и излезе, подминавайки чакащия отпред мъж, без дори да го погледне.
Униформен охранител с прошарена брада си проверяваше касовата бележка на излизане от магазина.
Ник се върна при колата си, претърси я за проследяващи устройства и чак тогава се качи.
Взе предплатения телефон и си провери съобщенията. Имаше гласова поща от Джеф.
– Утре имаме среща с Елсбъри. Вероятно сутринта. Ще те уведомя допълнително. Стани рано.
Ник трябваше да се обади и на Дилия. Звънна ѝ през криптираното приложение.
– Всичко наред ли е? – попита тя.
– Идеално – отвърна той и изстърга няколко люспички засъхнала кръв изпод ноктите си.
– Сериозно? Защо тогава звучиш като глътнал шепа пясък?
– Денят беше дълъг. Но пък говорих с Джеф. Ще се свържа с адвокат. Малко добри новини няма да ми дойдат зле.
– Нещо случило ли се е?
Имаше вероятност жена му да го е предала, но нямаше как да признае това, така че продължаваше да търси извинения за доказателствата, които видя. Надяваше се, че само стресът и липсата на сън го карат да мисли най-лошото. Изтика мисълта от главата си, както човек крие кашон на тавана, и остави текущите задачи да изпълнят съзнанието му.
– Ще ти разкажа после. Само не говори с Карън. И веднага ми съобщи, ако се обади.
– Да не би тя…
– После – отсече той.
– Добре. Е, може и да имам добра новина. Изрових до дъно всичко, с което разполагаме, офшорната бутафорна корпорация, тази работа с парите и информацията за Федералната избирателна комисия, проверих в гигантската база данни за графични материали Neo4j, пробвах това-онова, но наистина се сблъскваме с мултимодална мрежова трансформа.
– На нормален език, Дилия. Стар човек съм.
– Има няколко политически групички, които са правили или получавали плащания от една от адвокатките, които успях да свържа с твоето ООД и мистериозния джип.
– Къде се намира тази адвокатка?
– На Големия Кайман. Но сякаш открих кантора, с която е свързана тук в Щатите, в Делауеър.
– Кои са групичките? – той грабна лист и хартия от подлакътника.
Тя продиктува имената на три комитета за политическа дейност. Всичките звучаха еднакво патриотично и безсмислено.
– Трябва ли да съм чувал за тях?
– Не. Те на практика са само фасада, но всички изглежда да имат общо със сенатор Сам Макдона. Помагали са и на други политици, но ако трябва да заложа на някого, бих казала, че той е обединяващото звено. Учил е в "Сейнт Олбънс" с Малкълм Уайдънър, а после и в "Джорджтаун".
– С някой от децата на Уитли?
– Едно от момчетата е учило и в двете училища. Сигурно са се засекли някъде по пътя.
– Има ли как да разбереш дали са били приятели – някакви стари вестникарски статии, каквото и да е. Макдона пасва на описанието. Освен това се е насочил към президентския пост.
– Това струва ли си да убие Уайдънър?
– Не си представям какво друго би си струвало. Дали някои от тези връзки са неопровержими? Можем ли да начертаем права линия между тях, дружеството и регистрацията на джипа?