Не. Това беше собственият му пулс. Сърцето му заблъска силно в гърдите като разбалансирана центрофуга. Погледна в очите на Уайдънър, търсейки някаква искрица живот, но те се взираха в нищото като стъклени.
На пода се въргаляше нож. Ник познаваше добре това оръжие. Приклекна, пресегна се към него и почувства как по пръстите му се стича кръв. Вдигна го и го огледа, връхчето се беше заоблило от многократното точене, дръжката беше захабена, лъскава и гладка там, където обикновено почиваше показалецът, а покрай цепнатината, в която влизаше острието, ясно се виждаше липсващо голямо парче. Това не беше просто подобен нож. Това беше същият нож, неговият нож.
Ник го остави в офиса си преди два часа.
Лицето му пламна, заля го гореща вълна. Би било добре да се събудиш точно сега, Ник.
Стисна отново оръжието и се извърна. Все още беше сам. Потърси писмото с пълномощното на бюрото. Документът щеше да докаже, че не е престъпник. Нямаше го, липсваха и останалите документи.
Който и да е убил Уайдънър, е взел и тях.
Ник държеше ножа и гледаше тялото, после погледна кръвта върху ръцете си. Беше съвсем наясно с обрисувалата се картина и простата история, която разказваше. Ник Авъроуз, който може да се добере до всекиго и навсякъде, е убил бившия директор на ЦРУ.
4.
Как се обърка толкова тази нощ? През следващите часове на отчаяние този въпрос не излизаше от ума на Ник, докато отново и отново прехвърляше внимателно всеки момент, довел го до кабинета на Уайдънър, търсейки издайнически знаци, по които е можел да предвиди или да спре случилото се.
Но денят, чийто край завари Ник с онзи нож в ръка, започна съвсем нормално или поне каквото минаваше за нормално в неговия свят.
Мнозина бивши агенти на "Сикрет Сървис" се насочват към корпоративната сигурност, към охрана на известни личности и управление на риска в многонационални компании. Ник обаче си имаше свой малък бизнес, който движеше от премоделиран гараж в квартала "Шоу" в окръг Колумбия. Харесваше му да работи за себе си и сам да си поставя срокове. Репутацията му привличаше повече клиенти, отколкото смогваше да поеме, и затова можеше да си позволи да избира по-интересните предизвикателства.
Същата сутрин отиде по-рано в офиса със сандвичи за закуска за него и двайсет и седем годишната Дилия Тайран – инженера, който се занимаваше с технологичната и техническата част на работата. Беше единственият му служител, макар че я чувстваше повече като член на семейството.
До единайсет часа приключиха с разбора на плана за атака срещу дома на Уайдънър за трети и последен път.
Още преди единайсет и половина Ник беше в белезници, с ръце, вързани на гърба. Дилия го заключи като истинска професионалистка. Просто разпускаха, играеха със странен чифт белезници – искаха да проверят дали Ник ще успее да се измъкне от тях. Ключалките, сейфовете и оковите бяха част от работата. Дилия сякаш винаги разбираше кога шефът ѝ има нужда да излезе от ограниченото мислене, в което потъваше при планирането на задачите и поемането на различни роли.
Бореше се с едрата си фигура на футболен защитник, като се опитваше да прехвърли белезниците под краката си така, че да минат отпред. Подскачаше, дърпаше, усети ги да поддават при задните джобове на дънките му. Помръднаха още на два-три сантиметра, но той загуби равновесие и се наложи да се опре в стената.
– Милост? – предложи Дилия, застанала пред него с ръце на хълбоците, докато се тресеше от смях.
– Никога. Кой ги е произвел? – Той плъзна пръст по метала, потта около заключващия механизъм, търсейки отверстието за ключа, за да се опита да пъхне в него миниатюрен шперц.
– Щази. Един хакер, с когото се запознах на конференция, ми ги даде назаем. Не ги драскай, моля.
Дилия погледна встрани и челюстта ѝ леко увисна. Ник обърна глава.
На прага на отворената врата стоеше жена, скръстила ръце на гърдите, а на лицето ѝ се четеше смесица от загриженост и почуда, докато наблюдаваше необичайната сцена.
Дилия се наведе и се захвана да го отключва, а Ник се усмихна на гостенката. Името ѝ беше Александра Харт. Беше адвокат от "Аегис", фирма за лична охрана от висок клас с централи в Лондон и Ню Йорк. Бяха поели охраната на Малкълм Уайдънър и наеха Ник да проведе одита в имота му същата вечер.
Харт беше облечена в рокля от туид с къси ръкави, която откриваше горната част на ръцете ѝ и подсказваше, че пред тях стои отдадена спортистка. Косата ѝ, устните, позата ѝ – всичко беше стегнато и опънато в решителна красота.