Обещанието за слънце и свеж студен въздух повдигна настроението му. Докато изхвърляше боклука, в кошчето забеляза вестник.
"Недостатъчно отговори за смъртта на бивш директор на ЦРУ". Пресегна се и го вдигна на няколко сантиметра. Нямаше нова информация, нито се споменаваше неговото име.
– Ей.
Ник рязко се обърна. Неговият проповедник с комбито стоеше на няколко крачки от лявата му страна, смирено сключил длани. Ник се подготви за просене на милостиня и религиозни поучения.
– Гладен ли сте?
Въпросът го стъписа за миг, но после обърна поглед към кофата за смет, към която тъкмо беше посегнал, и изведнъж схвана.
– Не, благодаря ви. Всичко е наред. – Кимна на мъжа с признателност и тръгна обратно към колата си.
– Бог да ви благослови.
– И вас – отвърна той. Самият той изпитваше крещяща нужда от това.
В колата провери телефона си, за да се увери, че физиономията му не е по всички медии. Другите вестници също не разполагаха с по-съществена информация за убийството. Разследващите явно го държаха под похлупак. Директор на ЦРУ, загинал при подозрителни обстоятелства, щеше да привлече хиените.
Запали колата, но преди да потегли, телефонът му зазвъня.
– Джеф – вдигна той. – Още ли сме по план?
– Да. Е, ако успеем.
– Къде?
– В неговата къща.
Джеф продиктува адреса.
– Ще съм там след трийсет минути.
– Ще те чакам отпред.
51.
Ник мина през квартала, осеян с чинари и борове. Веднага личеше, че къщите са много над неговата финансова категория, защото от улицата не се виждаше нищо вътре. Половината от автомобилните алеи имаха портали и домофони.
На последния завой видя рейндж роувъра на Джеф и спря от другата страна на улицата. Джеф с жест му посочи мястото до водача. Ник заобиколи и се качи.
Джеф го плесна по коляното.
– Готов ли си? Имам кода за домофона.
– Можем ли да се доверим на този човек? – попита Ник.
– Какво искаш да кажеш?
– Искам да кажа, че е доста обвързан политически. Чувал ли си да е работил със Сам Макдона?
Джеф се намръщи, съсредоточен в мислите си.
– Сенаторът ли? До него ли стигна?
– Мисля, че да.
– С какво разполагаш?
– Много косвени доказателства, но не достатъчно, за да се обрисува картината. Имам някои движения на мръсни пари, дружества в дружества.
Джеф кимна и погледна през прозореца отляво. Издиша през стиснати устни.
– Надявам се, че няма да се изправяме срещу него сега – каза той, обръщайки се отново. – Макдона не ни го е пробутал, това поне е сигурно. Аз открих Елсбъри и аз го навих. Трябваше да му се моля за тази среща. А той дори не знае кой си. Ако не се чувстваш комфортно обаче, можем да отменим всичко.
Ник погледна към оградата, опитвайки се да зърне къщата.
– Ти какво мислиш?
– Аз предлагам да говориш с него. Да започнеш да работиш по въпроса по правилния начин. Но ти решаваш.
Джеф присви очи и погледът му мина покрай Ник и през прозореца.
Ник обърна глава.
– Какво има? – попита, оглеждайки пак оградата и дългите сенки от изгряващото слънце.
– Нищо.
Обърна се отново към Джеф. Изведнъж видя малък алуминиев спрей, насочен към лицето му, само на сантиметри от него. В ръката на Джеф. Ник се дръпна рязко назад, вдишвайки остро. В дробовете си почувства странен студ, като газ, излизащ под налягане.
– Какво по…
Последните думи замръзнаха в устата му, когато ръцете на Джеф се спуснаха към гърдите му и го притиснаха към седалката, както прави загрижен родител с детето си. Ник се опита да го отблъсне, но едва помръдваше, ръцете му висяха безполезни като мокри въжета от раменете.
Искаше да крещи, но съзнанието му беше като хванато в капана на мъртво тяло, сякаш участваше в номер на хипнотизатор. Лицето на Джеф изпълни цялото му зрително поле, очите му се взираха в неговите, проверяваше го като в лекарски кабинет. После сякаш се разцепи надве, когато зрението на Ник се удвои, отдалечи се, сякаш в края на дълъг тунел като дифрактирана звезда, средоточие в мрака, а после – нищо.
52.
Дейвид Блейкли крачеше по пътеката на самолета "Гълфстрийм". От каютата в другия край излезе мъж, облечен в спортна блуза и черни дънки. Това беше Адам Амблър, наследник на медийна империя, председател на финансовата комисия на партията и най-важният съюзник на Дейвид за осигуряване на номинацията на Сам Макдона. Беше лидер сред големите финансови играчи. Денят на Дейвид беше запълнен и затова се срещаше с Амблър тук толкова рано, на пистата пред частен хангар на национално летище "Рейгън".