През отворената врата на каютата Дейвид забеляза жена, настанила се във фотьойла, достатъчно красива, за да ти спре дъха с котешките си очи, извитите нагоре устни и с начина, по който беше приседнала, докато превърташе някакъв безкраен свитък на телефона си.
Не беше жената на Амблър, нито дъщеря му. Дейвид не съдеше никого. И преди се беше случвало да го защитава на този фронт, а сега му се отплащаше, защото Амблър организираше останалите спонсори за кандидатурата на Сам.
Амблър се движеше леко и спокойно, докато крачеше между белите кожени седалки. Седна и взе вода, обогатена с витамини, от стюардесата, преди тя да се върне в кухненското помещение на самолета.
– Как беше в Палм Бийч? – попита Дейвид.
– Разврат – отвърна Амблър. Надигна шишето и го изпи на един дъх. – Всички останали спонсори са доволни. Всичко беше като по конец.
– Докъде стигна с убеждаването на всички?
– Мисля, че тази вечер ще сме готови. Другите искаха да знаят колко си готов да вложиш в играта. Какъв е максимумът, който си склонен да заложиш за кандидатурата на Сам, за предварителните и за общите избори? Искам реалния таван. Колко ти е ценен?
– Бих стигнал до сто.
По загорялото, твърде изопнато лице на Амблър се разля усмивка. Сто милиона щеше да е рекорд. Такава сума беше обещавана за кампания само веднъж досега, през 2016 година, макар че спонсорът в крайна сметка дари само двайсет и пет хиляди.
– Това само кокал за пресата ли е, или наистина би стигнал толкова високо?
– Давам всичко – каза Дейвид. Сто милиона пак беше само една десета от реалната цена на една президентска кампания. За Дейвид беше от ключово значение цялата партия да застане зад Сам, всички подкрепления, информационната машина, делегатите и инфраструктурата в главните щати. И щом Дейвид беше готов да вложи толкова много, останалите спонсори щяха да разберат, че е разумен ход да заложат заедно с него.
– Защо си толкова ангажиран с него?
– Няма нужда пак да ти изнасям същата реч. Накратко: връщаме се на ринга, а той е най-силната ни възможност да влезем в Белия дом. Видя проучванията. Спечелил е всички избори, в които е участвал, и то с огромна преднина.
– Знам – отвърна Амблър и се приближи. – Как го правиш? Как печелиш от безизвестните хора, които издигаш? Мисълта ми е, че почти всеки кандидат, който вие със Сам подкрепяте, стига върха. Никога не губиш.
– Имаме добър модел.
– Всички имат добър модел. Каква е вълшебната съставка?
– Уреди твоите хора да подкрепят Сам, и ще я споделя с цялата партия.
Успехът предизвикваше внимание и Дейвид беше готов за това. Имаше си цял сценарий. Можеше да говори за психографика и минираща информация, за таргетиране в социални медии, беше способен да реди ли, реди небивалици като в лекция на ТЕД [Интернет медийна платформа за лекции на разнообразни теми] за дълбоката психология на избирателите.
В действителност Дейвид се намираше на абсолютната граница на всички тъмни, но законни политически игри: потискане на гласове, изваждане на мръсните ризи на опонентите, вливане на нечисти пари в местни парламенти и съдебни кампании, за да наклони везните в твоя полза, пренареждане на райони, събиране и разпръскване на избирателна маса в районите.
Победата обаче понякога изискваше да стига по-далеч. Означаваше да прониква в мрежите на опозицията, да краде проучванията им, изпращайки шпиони като Али Уолдрон. В краен случай означаваше да направи така, че някой да изчезне.
Нищо от това обаче не беше подходящо за особено вълнуваща реч след вечеря пред спонсорите. Защо беше толкова ангажиран със Сам? Защото го притежаваше сто процента. Дейвид не се гордееше с онова, което направи на онзи Четвърти юли, но се гордееше с онова, което постигна от тогава насам. Пое голям риск да покрие Сам тогава, а и сега, и щеше да направи всичко, за да защити тази инвестиция.
Дейвид запази доказателства от вечерта, в която загина Катрин Уилсън, доказателства, които можеха да уличат Сам Макдона. Не му се е налагало да ги използва. Никога не бе и предполагал, че ще му потрябват. Сам знаеше, каквото и той. Имаха мълчаливо съгласие. Ако Дейвид Блейкли успееше с този проект, щеше да притежава власт над най-силния човек в света. Сам щеше да държи в ръцете си ФБР и Министерството на правосъдието. Щяха да са недосегаеми.
– Хайде – подкани го Амблър и го перна с празната бутилка по рамото. – Каква е тайната?
Дейвид се приведе и изчака един миг, за да нажежи очакването.