– Адски много пари – каза накрая.
Амблър се ухили и се облегна назад.
– Така си е. И другите кандидати правят своите ходове, но пробивът с бюджетната сделка ще му помогне. Трябва да го изведем на предна позиция. Днес ще говоря с останалите спонсори. И ще трябва да се срещнем със Сам още един път, ей така, да го погледнем в очите.
– Довечера?
– Довечера е идеално. Ще има ли готовност да го обяви?
– Във всеки момент. Целият му основен състав е на стартовата линия.
– И няма за какво друго да се тревожим около него? Никакви проблеми?
– Никакви – отвърна Дейвид.
– Чудесно. Ако успеем да го изкараме пръв, ще бъде неудържим, но трябва да действаме още днес.
– Какво ти подсказва интуицията?
– Предвид начина, по който се движи, бих казал, че имам добро усещане.
Дейвид сложи ръка на рамото му и го стисна.
– Това е моят човек. Белият дом е само началото.
Двайсет минути по-късно Дейвид излизаше от хангара към аудито си.
Довечера. Трябваше да се погрижи за всички, които знаеха истината, до довечера, а сега и Ник Авъроуз беше под контрол.
53.
Странни сънища измъчваха Ник. Фойерверки разцъфтяваха в небето над мола и осветяваха изтърканите камъни на мемориала на Линкълн и паметника на Вашингтон. Беше спомен отпреди десет години, празника Четвърти юли. С Ема караха колела по брега на Потомак от страната на Вирджиния и си намериха свободно местенце до малка дъбова гора, където разпънаха одеяло и гледаха фойерверките.
Спомняше си, че наблюдаваше как сияят избухващите светлини върху лицето ѝ, а очите ѝ бяха широко отворени и поне за миг изгубили постоянната си тревога.
В съня си гледаше фойерверките в небето, които приличаха на пламтящи върби, после пак се обърна към нея. Тя плачеше и изведнъж изчезна, а него го обхвана ужасно чувство.
Видението се стопи. Реалността нахлу, съскане на газ, тъпа болка в центъра на челото му.
Пред него мина някаква фигура, но не я виждаше ясно. Всичко беше замъглено и бавно идваше на фокус.
Гласове отляво. Нещо като камина отпред. На пода имаше матрак. Намираше се в къща. На лицето му имаше нещо, което покриваше носа и устата му. Бръмчене на вентилатор. Ритмично пиукане на монитор за сърдечен ритъм.
Беше сложен да седи на някаква маса. Портфейлът му се въргаляше върху нея заедно с две книги, пистолета му и снимка – Ема, погледнала над рамо, със старото си кепе на балтиморските "Ориолс" на главата и усмивка на лицето.
Китките му бяха вързани към облегалките на стола с изолирбанд, намотан върху хавлиени кърпи. Не беше нищо особено и въпреки това не можеше да помръдне. Мониторът беше прикачен за върха на пръста му.
Отнякъде се появи ръка, която постави оранжево шишенце с хапчета на масата, а после го събори. По цялата повърхност се разпиляха бели таблетки.
– Като е овързан така, нали няма да останат белези?
Това беше гласът на Джеф.
– Не и с успокоителното.
Ник погледна надолу към странния дихателен апарат над устата и носа си. Напомни му за нещо, което видя при зъболекаря.
В полезрението му застана човек, който приготвяше някаква смес на стоманен поднос. На врата му, изпод яката на ризата, се виждаше продълговат белег.
Изглеждаше му много познат, от Азия или от Залива, предположи Ник, около сто осемдесет и пет сантиметра, с мускулесто телосложение.
Ник плъзна очи по заглавията на книгите. Цицерон, "За задълженията". Платон, "Диалози".
Цареубийство. Самоубийство. Лекарството замъгляваше мислите му – бяха мътни и разхвърляни, но той се опитваше да се съсредоточи, да разбере. Това бяха теми, които подхождаха на лудия човек, убил току-що бившия директор на ЦРУ. А сега инсценираха смъртта му, трябваше да изглежда, сякаш се е криел. Изобщо не е било по план да оцелява през първата нощ.
Пиукането се ускори. Собственото му сърце отекваше в стаята.
– Грей, събуди се.
Джеф се надвеси над него. Беше с хирургически ръкавици.
Защо другият го наричаше Грей? Ник бавно размърда мозъка си. Грей. Това беше измислената самоличност на Джеф. Джеф работеше за убийците. Беше един от тях.
– Джеф? – прошепна той. – Какво правиш?
Не получи отговор.
– Какво се е случило с теб?
Джеф вдигна пистолета от масата и провери гилзата.
Застана пред Ник и го погледна в очите.
– Човек свиква с всичко – отвърна. Стисна устни и се обърна встрани. – Сингх, да приключваме.
Другият мъж преряза изолирбанда със скалпел за еднократна употреба с пластмасова дръжка, а Джеф постави пистолета в ръката на Ник.