– Идвам след минутка – обади се Ник.
Белезниците щракнаха и се отвориха. Той потърка китки и протегна ръка.
– Александра, заповядайте.
Тя стисна куфарчето си под лявата мишница и се здрависа с него, оглеждайки в същото време червените резки по кожата му, останали от белезниците.
– Освобождаване от неразрешени средства за задържане – обясни той. – Част от услугите, които предлагам.
– Разбира се – вдървено отвърна тя и извади папка. Ник винаги подписваше пълномощното лично. Съставяха се три екземпляра. След като си свършеше работата в дома на Уайдънър тази вечер и провереше колко точно уязвим е бившият директор, той щеше да опише всички слабости в доклад и да ги представи на Харт.
– Горя от нетърпение да разбера какво ще откриете – каза тя.
– И аз тръпна в очакване – отвърна Ник и сам се зачуди на официалния си тон. Беше твърде стар, твърде женен и твърде голям професионалист, за да се стъписа от една великолепна жена, но у нея имаше нещо друго, което го човъркаше, нещо, което се криеше под целия този външен вид на отдаден на работата си човек.
Ник проследи как тя излиза, а после се обърна и забеляза, че Дилия го гледа. Тя извъртя очи. Ник си погледна часовника. Бяха напред с графика. Той отново посочи към белезниците.
– Хайде пак – подкани той. – Почти успях, нали?
Дилия присви болезнено очи и размаха ръка във въздуха.
– Почти е твърде снизходително. Знам, че и преди сме го нищили, но ще ти кажа само една дума.
– Млък.
– Йога! – заяви тя и щракна белезниците около китките му.
Освободи се от тях след осем минути.
Толкова. Обикновен ден. Хубав. Нито знак за предстоящата буря.
В шест часа Дилия си отиде вкъщи, след като приключиха с подготовката на оборудването. Ник обичаше да прави последната проверка сам, потънал в тишина, преминавайки през цялата операция секунда по секунда в съзнанието си.
Беше готов. Извади ножа от канията и го постави в най-горното чекмедже на бюрото си, след което отиде до сейфа, където държеше пистолета си. Провери веднъж, а после още един път, че пълнителят на неговия "Смит и Уесън" е празен, а патронникът – чист. Остави патроните в сейфа заедно с копие от пълномощното, в случай че нещо се обърка.
Сложи документите в джоба си и въоръжен с празни кания и пистолет, заключи и излезе. Пикапът му беше паркиран отпред. Запали и потегли към дома на Малкълм Уайдънър.
5.
Сега Ник стоеше над тялото на Уайдънър на последния етаж на същия този дом, а в него напираха гняв и съжаление в еднаква степен. Присъствието на смъртта сякаш изпълваше стаята и се носеше из въздуха като дим.
Вдигна телефона на бюрото. Нямаше сигнал. Мобилният му също още беше извън обхват. През прозореца чу шумолене някъде от страничния двор, след което едва доловими стъпки в коридора.
Прекоси кабинета безшумно и се втурна към вратата.
Видя застигащия го удар като размазано петно с периферното зрение. Мъжът, притиснал гръб към стената до вратата, изстреля ръката си към лицето на Ник.
Беше синя. Хирургическа ръкавица. Ник спря, отмести торса си назад като човек, подхлъзнал се върху гладък лед, и ръкавицата мина на сантиметри от челюстта му.
Той сграбчи китката и заби пръстите си между лакътната и лъчевата кост, там, където минаваха нервите.
Бърз и яростен юмрук от свободната ръка на мъжа се стовари върху слепоочието на Ник, но той успя да се задържи прав, стисна силно ръката и дръпна мъжа към пода.
Нападателят се приведе встрани в опит да се освободи от натиска върху ставата и Ник успя да го събори. Онзи се стовари, гърчейки се на пода, а Ник пусна китката му и го изрита здравата в стомаха и в главата.
Мъжът се подпря на една ръка и придърпа краката си под тялото, но докато се изправяше, лицето му се отпусна. Ник забеляза някакво вещество, размазано по бузите и устните му, което приличаше на петролено желе.
Нападателят сведе очи към ръкавицата си, която беше покрита със същото мазило, след което падна ничком. Не помръдна, дори не се опита да се предпази от удара.
Ник се приближи към мъжа и грабна пистолета от кобура му. Никаква реакция. Беше се опитал да уцели Ник с веществото от ръкавицата. Явно представляваше някакъв паралитик.
Ник провери пистолета. Беше зареден. Цял пълнител. Тръгна внимателно по коридора, после изведнъж замръзна. Долови отваряне и затваряне на врати в предната и в задната част на къщата.
Насочи се към задното стълбище, но чу, че идват още хора.
Върна се отново в кабинета на Уайдънър. Беше в капан. Този с ръкавицата беше само първият от много. Останалите долу сякаш запушваха изходите и усукваха примка около Ник, блокирайки всяка възможност за бягство.