Вярваше на това, което Али му разказа. Но точно в момента трябваше да се добере до телефон, а нейният не беше сигурен. И Дилия, и Карън познаваха Джеф и му имаха доверие. Ник трябваше да ги предупреди.
60.
Ник спря на бензиностанция "Ексон", където имаше магазинче и платен телефон. Отиде до телефона, без да изпуска от очи Али, която остана в колата. Първо пробва да се свърже с жена си, притискаше слушалката към ухото, докато се опитваше да заглуши шума от камионите, които караха нагоре по магистралата.
– Здравейте, свързахте се с Карън. Моля, оставете съобщение.
Изненада се колко силно му повлия гласът ѝ, този мелодичен запис, който бе чувал хиляди пъти. Това го стъписа и той помълча за миг, преди да заговори.
– Ник е. Обади ми се възможно най-скоро. Важно е. И… не знам как да ти го кажа, но бъди внимателна с Джеф Търнър. Не говори с него. Не му вярвай и не го допускай до себе си. Знам, че ти звучи налудничаво, но той е част от всичко това. Съжалявам, че си тръгнах така вчера. Просто ми се обади, става ли?
Той затвори, стиснал слушалката в юмрук, а после издиша през свити устни. Положи неимоверни усилия да звучи нормално по телефона. Не искаше да я плаши или да изглежда, сякаш е загубил контрол, но само споменаването на Търнър го караше да се тресе от ярост. Не спираше да си представя лицето на Джеф в онази къща, уловил ръката на Ник, тикнал с ледено спокойствие пистолет към гърлото му.
Същият човек, който е седял срещу него на безброй вечери в собствения му дом, който се усмихваше с останалите гости, когато Ник и Карън вървяха по пътеката към олтара. Приятелят му. Бойният другар. Проклет Юда.
Омразата, която изпитваше, го разяждаше отвътре. Жадуваше да ѝ се отдаде, да я остави целия да го погълне, да го превърне в оръжие на чистото отмъщение. Ръката му копнееше да стисне оръжие. Искаше да види Джеф от другата страна на пистолета си. Истинското изпитание щеше да е да го погне. Джеф познаваше изключително добре както самия него, така и начина му на мислене, решителността, с която преследваше целите си. Но Ник щеше да намери начин. Али сигурно можеше да му помогне да стигне до хората зад това. Трябваше да е внимателен и методичен. Не можеше да допусне гневът да го превземе и да помрачи преценката му.
Имаше само една утеха в разкритието, че Джеф е предателят. Така подозрението, че Карън е част от конспирацията срещу него, отпадаше. Тъкмо Джеф го наведе на тези мисли за нея – "някой близък", – докато през цялото време вътрешният човек е бил самият той.
На бензиностанцията спря цистерна за газ, която започна да бибипка, маневрирайки между отворените за работа колонки. Ник изчака да спре и набра Дилия.
– Ей – вдигна тя.
– Добре ли си?
– Да, защо?
– Телефонът ти сигурен ли е?
– Да.
– Джеф Търнър е замесен.
– Чакай, какво?
– Ще ти обясня всичко по-късно, но се пази от него. Не вярвай на нито една дума, която казва. Бяхме прави за Макдона. Той стои зад всичко това, както и човек на име Дейвид Блейкли.
– Спонсорът?
– Да. Той е финансовият ресурс зад Макдона.
– Какво ще правиш?
– Може и да има начин да се добера до тях. Ще ти се обадя пак.
– Внимавай.
61.
Ник се върна при колата на Али, спряна до помпите за въздух отстрани на бензиностанцията. Седеше в тойотата и излезе, щом той се приближи.
Али затвори вратата на шофьорското място и се облегна на колата.
– Е, всички доказателства, които успя да събереш, стигат ли? – попита тя.
– За да им видя сметката?
– Да.
– Още не – отвърна Ник. – А и никой няма да повярва, защото идват от заподозрян в убийство. Макдона и Блейкли са опасали целия град. Тази сутрин се опитах да направя нещата по правилния начин и почти ме убиха в онази къща. Нямам никаква представа на кого да се доверя. Ами ти? Изглежда, знаеш повече, отколкото шефът ти предполага. Как става това?
– Не исках да съм обикновено момиче на повикване, вечно в неведение, първата, от която могат да се отърват. Пазех тайните на Дейвид. С времето започна да ме използва за все по-деликатни задачи. А аз внимавах.
– Значи си шпионирала и него – каза Ник, клатейки глава. – Щеше ли да го изнудваш?
– Не… не знам. Исках да разбера в какво съм замесена. Знаех, че информацията е ценна – от него го разбрах. Може да имам нужда от нея, за да се защитя. Може да ми трябва като залог. Това беше моят банков депозит. Това е и реалната власт на Дейвид – знае тайните на хората.
– И използваше теб, за да се сдобие с тях?