– Понякога.
– Колко беше близка със Сам Макдона?
Тя го изгледа подозрително, после вдигна очи. Явно беше ударил слабо място.
– Много.
– Успя ли да спечелиш доверието му?
– Доколкото е способен да вярва на някого.
– Дейвид ли ти възложи тази задача?
– Беше един от начините да го следи, да има стратегическо предимство.
– Имаш ли нещо солидно, което бихме могли да използваме срещу тях?
– Бих могла да разкажа историята си. Но сигурно ще ме убият, преди който и да било да успее да ми повярва. Това е правила и Ема, нали така? Опитвала се е да каже истината. Да разпространи информацията. А тя, както изглежда, е разполагала и с доказателства.
– А ти не?
– Не. Блейкли е внимателен. Не записва нищо. Всичко тече в лични срещи и по сигурни телефони.
– Защо ще поемат такъв риск точно сега? Защо погнаха мен и Малкълм Уайдънър по този начин?
– Нямат много време. Сам Макдона всеки момент ще започне кампанията си. Всичко, което би го провалило, трябва да изчезне веднага. Чисто минало.
– Кога ще обяви кандидатурата си?
– Веднага щом получи зелена светлина от спонсорите за номинацията си. А това може да се случи и тази вечер. Не могат да си позволят да оставят нещата недовършени, да пожалят хора, които са наясно със случилото се с Уайдънър. Като нас двамата.
Не бяха само те двамата. Дилия също знаеше. И Карън имаше известна представа.
Али хвана дясната си ръка с лявата. Ник забеляза, че трепери. Тя стисна очи.
– Боже. Какво съм си мислила? Ще умра, по дяволите.
– Няма да допусна да се случи.
– Няма как да се измъкнем от тези хора. Притежават твърде много власт.
– Аз не искам да им се измъквам. Искам да ги вкарам в една стая и да заключа вратата.
Тя го погледна.
– Просто сам ще се довършиш.
– Така или иначе ще ме довършат.
– Ти си луд. Полицията те търси. Сигурно си мислиш, че можеш да се добереш до всеки, навсякъде?
– Това ми е работата.
Ник можеше да използва помощта ѝ и всичко, което знаеше тя. Не смяташе, че онези в къщата са я забелязали при бягството им. Не знаеха, че е била там. Хората, за които работеше, може би още не я подозираха. Тя и Ник щяха да обърнат този факт срещу Сам Макдона и Дейвид Блейкли.
Той погледна към синината на китката ѝ. Нямаше да я въвлича в опасност, а и не смяташе да започва каквото и да било заедно с нея, преди да се увери, че може да ѝ вярва. Щеше да ѝ предложи възможност да се откаже и да види какво ще направи.
– Те не те видяха в къщата – каза той. – Може и да не знаят, че си се обърнала срещу тях. Каза, че си ги убедила, че си на тяхна страна.
– Да. Снощи спретнах цяло представление, за да повярват, че съм в играта и съм надеждна. Мислех си, че ще ме убият в онази ергенска дупка на Дейвид. Беше ужасяващо, но успях да ги заблудя.
– Невероятна актриса си. Аз ли не знам… Имам нужда от помощта ти, но няма да те карам насила да правиш каквото и да било. Можеш да се качиш на колата си и да се върнеш при тях още сега. Можеш да се престориш, че нищо от това не се е случило. Ще трябва да живееш с всичко, което знаеш, но ще живееш.
Портфейлът му беше у него, а вътре имаше достатъчно пари, за да стигне до града. Щеше да тръгне срещу тях със или без нея.
– Изборът е твой.
Тя отвори вратата на колата и погледна вътре.
Али вероятно беше права. Беше лудост да ги атакува направо. Нямаше да я вини, ако си тръгне, ако се върне при Блейкли и Макдона. Навярно щеше да е правилният избор. Може би Ема никога не е трябвало да се опитва да прави нещо толкова опасно, като да разкаже истината на света. Може би единственият начин да оцелееш в този град, е да се предадеш на властта.
Али се качи на шофьорското място, затвори вратата и запали колата. Ръката ѝ стисна волана.
Пресегна се и отвори пасажерската врата.
Ник се качи.
– Какъв е планът? – попита тя.
– Трябва да се отбия на няколко места.
62.
Джеф Търнър седеше зад волана на своя рейндж роувър на няколко пресечки от дома на Ник и Карън. Две хлапета на колела минаха покрай него. Той я наблюдаваше през кухненския прозорец над мивката.
Вдигаше се пара, която покриваше прозореца. Жената готвеше и слушаше нещо на телефона си със слушалките.
Ник се опита да се свърже с нея. Джеф беше наясно с това, но нейният телефон така и не позвъни. Съобщението на Ник така и не пристигна.
Джеф отвори лаптопа на седалката до себе си и огледа екрана. Беше закачен за телефона ѝ от няколко дни. Стигаше му само да седи тук с прихващач – устройство, което успяваше да заблуди мобилната клетка и му позволяваше да инсталира вирус в нейния апарат. След като получи пълен контрол, можеше да следи всички входящи обаждания, да трие гласови съобщения и дори да използва камерата и микрофона на телефона, за да я шпионира.