Тя извади два лейкопласта от комплекта и отлепи предпазните ленти.
– Той използваше мен, аз – него. Разбрах как получава информация, контрол, влияние. Има нещо особено у хората във Вашингтон, те винаги изглеждат малко самотни, незрели, изгубени, когато не са на работа, особено мъжете. Толкова е лесно да стигнеш до тях. Светът им е девици и мръсници, ден и нощ, родният квартал и столицата. Затова направих така, че да стана незаменима, секретарката от тъмната му страна. Занимавах се с това достатъчно дълго, за да се науча да играя играта, да се махна от него по своя воля и с моите условия.
Али покри раната с лейкопластите, прилепяйки ги плътно, за да не се отварят.
– Познавам компаньонки, които работят в бара в "Хей-Адамс", както и дами от висшето общество от Джорджтаун с техните жакетчета "Шанел". Разликата е един развод и една диплома, подходящите учебни заведения, познанството с правилните хора. Това исках аз, да съм вътре, да имам свое собствено парченце от този свят. Смятах, че се уча как работи властта. Предполагам, че вече знам. Представа си нямах колко сбъркано ще се окаже всичко. Съжалявам. За онова, което се е случило с Ема. За това, което ти причиних.
– Сега си от правилната страна.
– Дано да е така – отвърна тя, изваждайки превръзка. – Ще се опитат да се отърват от всеки, който знае истината за тях.
Ник потупа устройството, което беше прикачила към телефона на Сам Макдона.
– Значи, ми помагаш, защото мислиш, че ще се получи?
– Изобщо не съм сигурна, че ще се получи. Но си мисля, че ще ги спреш по един или друг начин. Ти избяга от къщата на Уайдънър. Видях те в онази стая със Сам. Беше толкова близо. Знам на какво си способен.
– Значи просто смени отборите, намери по-добър убиец, пазиш си гърба?
Тя плътно обви превръзката около раната. Натискът му причини болка.
– Какво друго да направя?
Чуха се гуми по чакъления път. Али погледна през рамо.
Ник излезе, оглеждайки се за човек, но долови само тихото ръмжене на електрически автомобил, който не се виждаше, а после утихна. Дилия се спусна по хълма с чанта през рамо. Нае си споделено такси, за да дойде – колата ѝ все още се намираше до къщата, където Джеф скрои засадата на Ник, – и помоли да я оставят по-далеч от мястото на срещата.
Ник я пресрещна на средата на пътеката. Тя го прегърна силно.
– Хванахте ли го? – попита Дилия.
Ник ѝ подаде устройството.
– Хванахме го.
Тя свали раницата от рамото си.
– Да се захващаме за работа.
68.
Зад една безименна и незабележителна заключена врата на третия етаж на Капитолия Сам Макдона се отпусна в уиндзорския си стол с чаша чист бърбън в ръка. Отпи продължително. Така, посред бял ден, алкохолът сякаш изгаряше небцето му особено силно, но той преглътна с усилие. Все още усещаше миризмата на оръжейната смазка, още виждаше дулото на пистолета на Ник Авъроуз.
Кракът му подскачаше по пода като иглата на шевна машина. Наложи си да спре.
Огледа махагоновите вградени шкафове, мраморната камина, гледката към Националния мол и мемориала на Линкълн. Камината беше мястото, откъдето според легендата британците запалили факлите си, преди да изгорят целия този прояден от комари град до земята.
Това беше скривалището на Сам, втори кабинет, какъвто предоставяха на сенаторите, известен само на тях самите и на неколцина избрани хора от екипа им, където изчезваха, за да поработят или да провеждат поверителни срещи, оставайки при това достатъчно близо до залата за гласуване.
На същото това място се срещна с Малкълм Уайдънър и за пръв път разбра, че истината за онази нощ го застига.
Погледна в празната камина. Кучето му лежеше до него. Прокара ръка по гладките мускули по гърба му, но не почувства утеха.
Боеше се. Боеше се много. От Ник Авъроуз. От Дейвид Блейкли. С какво всъщност разполагаше Дейвид Блейкли срещу него? Трябваше да има някакъв изход.
Сам знаеше правилата на тази игра. И това му служеше добре. Грижиш се за своите спонсори. Те се грижат за теб. Веднъж някой му показа цифрите. За всеки долар, който дадена компания харчи за лобизъм, тя печели още двеста. Дейвид и другите хора с пари бяха направили стотици милиони долари на негов гръб, а в замяна му проправяха пътя към върха. Беше пласьор от висока класа. Действията му бяха законни, стига да избягваха темата за връщането на жеста. Всичко се случваше в безмълвно съгласие, съвършено ясно.