Заслепи ги. Мракът ти е нужен.
Прокара острието на ножа през кабела на настолната лампа. Изскочи синя искра и стаята потъна в тъмнина. Металният нож предизвика късо съединение в кабелите и задейства прекъсвача. На това се беше и надявал. В коридора също се възцари мрак. Явно един прекъсвач покриваше цялото крило.
Изненадай ги. Излез им в гръб. С нож в ръка се приближи към прозореца и забеляза силует, който прекосяваше двора, затова се насочи към отсрещната страна на стаята. Там имаше капандура, а в края ѝ – кръгъл прозорец, който гледаше към козирката на покрива. Беше нависоко, а от двете страни се спускаха стръмни плочи, но се виждаше изход – по ръба и надолу до парника, а след това около три метра и половина спускане до ливадата в задния двор.
Мозъкът му работеше хладнокръвно и методично, съсредоточен върху всеки ход, всяка следваща стъпка, без паника и шок.
Потърси резе, за да отвори прозореца, но не намери. Замахна с лакът и го стовари в дограмата. Стъклото се пръсна, а ръката му бе пронизана от болка. Той я потисна, докато нощният въздух нахлуваше вътре.
6.
Грей прекоси антрето в дома на Малкълм Уайдънър, спокоен насред цялото насилие. Мъже с извадени пистолети го следваха като глутница кучета.
Първият им нападател беше сложил край на Уайдънър бързо и чисто. Беше най-добрият в тайните операции и затова го изпратиха напред. Сега на Грей му трябваше само Ник Авъроуз, по-скоро трупът му, в същата тази къща, за да се получи историята цялостна. Бяха го обградили и блокирали всички изходи.
Някъде горе се разби стъкло и след като проследи посоката на шума, тялото му се напрегна. Хукна по стълбите. Тръгна по коридора, държейки фенерчето до пистолета си, и започна да проверява всяка стая и всеки ъгъл, покрай които минаваше. Мъжете се разпръснаха да търсят Ник и се приближаваха все повече до кабинета на Уайдънър.
Грей влезе вътре. Фенерчетата осветиха тялото на директора и кръвта със следи от пръсти, оставени в нея.
В стаята нахлуваше струя въздух и те забелязаха кръглия прозорец, чието стъкло беше разбито.
Грей се приближи към него, надникна навън и видя блещукащите по покрива парченца.
– Измъкнал се е – обади се заместникът му, гледайки надолу към двора.
– Върви.
Грей кимна към прозореца. Мъжът се промуши през процепа, а счупените стъкла захрущяха под краката му. Той изсъска от болка, но не каза нищо.
Грей се приближи до бюрото с фенерчето си и погледна към тялото на Уайдънър. Ножът липсваше. Това беше само първото от доказателствата, които му трябваха, за да завърши сценария. Имаше още много. Но също така му беше необходим Ник Авъроуз, който бяга въоръжен.
Трябваше да го залови, преди да успее да прескочи оградата.
7.
Ник се сви в пространството под бюрото на Малкълм Уайдънър, дърпайки се от светлината, сякаш тя самата беше смъртоносна. Едва на няколко крачки от него се движеше човек.
Кръвта се беше събрала на локва тук долу – топла и лепкава, оставаше по подметките му и полепваше по ръката, която беше притиснал към пода. Това означаваше повече следи и повече отпечатъци, но точно в момента имаше по-големи грижи. Чувстваше се така, сякаш е излязъл от тялото си и наблюдава всичко отстрани – кошмар толкова ярък, че те кара да се събудиш от шока.
Само че от тази ситуация нямаше събуждане. Наложи си да остане спокоен, да диша. Предмишницата му започна да се схваща и той отпусна хватката си върху ножа. Най-близкостоящият от нападателите се доближи още повече, заобикаляйки локвата кръв. Ник присви очи срещу светлината.
Щяха да го намерят. Нямаше никакъв шанс. Щеше да си умре в тази стая, на този под. Мисълта почти го пречупи, вцепени го, но след като се изправи срещу тази възможност, изведнъж го заля странно спокойствие насред целия страх.
Нямаше да си отиде тихо. Смени хватката си върху ножа и го стисна така, както се стиска шиш за лед, стегна се и напрегна мускулите на корема, готов да се нахвърли върху всеки, приближил се до него.
– Какво има? – попита някой.
Внезапен мрак. Светлината се отмести. Някакви хора говореха, но сякаш отдалеч, и той не различаваше думите. Стъпките вече бяха извън кабинета. Чу се тропот по плочите и падане. Преди това беше доловил още чупене на стъкло. Сега вече разбра. Някой беше излязъл през прозореца и се намираше на покрива. Нападателите проследяваха фалшивата следа, която им беше оставил.