– Не искам да се забърквам.
Светлината се отклони. Полицаят стоеше на няколко метра от него, изтеглил ръката си назад, на сантиметри от дръжката на пистолета.
– Разполагате ли с документ за самоличност?
– Не.
– Защо?
Ник вдигна ръце, показваше, че не е заплаха.
– Може ли да ми кажете дали ще оживее? – Не беше сигурен дали това нямаше да влоши положението му, но не можеше да се стърпи. Трябваше да разбере.
Полицаят го огледа оценяващо.
– Обърнете се – нареди той.
– Защо?
– Обърнете се. – Полицаят сложи ръка върху пистолета си. Ник се подчини. Белезниците не бяха кой знае какъв проблем. Гривните щракнаха на китките му, а служителят го заведе до патрулката и го сложи да седне отзад. Двамата охранители се отдалечиха.
Остана сам. Добре. Полицаят беше спокоен. Точно това му трябваше.
Ник се облегна във виниловата седалка и задиша плитко – миризмата на повръщано и страх винаги надделяваше на задната седалка на полицейските патрулки. От предната част на колата го делеше стоманена решетка. Полицаят затвори вратата и го заключи.
Видя, че говори по радиостанцията, застанал на няколко крачки от колата. Полицаят стисна устни толкова силно, че вече не се виждаха. Лоши новини.
Ник се нуждаеше само от минутка насаме. Мъжът беше единственият на служба в момента. Щеше да се върне в болницата да разпита сестрите и да научи повече. Щеше да има възможност за това.
Вратата на шофьорското място се отвори, полицаят седна зад волана и започна да въвежда нещо в мобилния информационен терминал. Устройството беше обърнато настрани и не се виждаше какво пише.
– Нека започнем отначало. Как я намерихте?
Ник не отговори. Можеше да изкара този новобранец от нерви. Не откъсваше поглед от входа на паркинга.
– Само няколко прости въпроса и ви пускам.
Мълчание. Полицаят го изгледа лошо и продължи да въвежда нещо в терминала, да търси. Ник оглеждаше всички входове и изходи. Не му се случваше за пръв път да извършва наблюдение от патрулна кола, макар че белезниците бяха новост в тази ситуация.
В края на пътя се появиха фарове. Черен "Събърбън". Спря съвсем близо до входа на болницата. Отвътре излязоха двама души.
Бяха пристигнали.
Сърцето му сякаш спря да бие в гърдите. Приведе се към решетката.
– Трябва да знаете едно нещо – обади се Ник. – Ако е още жива, не е в безопасност. Каза ми това, докато я карах насам. Който и да е стрелял по нея, ще я намери и ще се опита да я убие.
Полицаят го погледна в огледалото.
– Има нужда от охрана – каза Ник.
– От вас?
– Не.
– Затова ли не говорите? Знаете кой е извършителят?
– Ще я убият. Влезте вътре. Пазете я. Те идват.
Ник изви глава встрани, видя светещия текст на информационния терминал, прочете съобщенията, които се отразяваха в страничния прозорец. Имаше повикване с описание. Неговото описание. А надолу забеляза изображение – негова стара паспортна снимка от времето в "Сикрет Сървис".
– Моля ви – каза той и стисна зъби, докато се опитваше да се овладее и да не се стовари с цялото си тяло в решетката от ярост и отчаяние, хванат в капан тук, докато онези убийци се приближаваха към Дилия.
Полицаят преглътна и го погледна в очите.
80.
Джеф тръгна по коридора на болницата, а подметките му скърцаха леко по балатума, беше съвсем спокоен. Охранителната дейност на високо равнище често го принуждаваше да работи с полицията и той знаеше как да имитира маниерите им, онова поведение на пазителите на закона, което няма как да сбъркаш с друго. Пред спешните кабинети винаги обикаляха полицаи. Налагаше се да водят арестантите в болницата и да се уверяват в здравословното им състояние, за да ги приберат в ареста.
Носеше фалшиви документи за всеки случай, но никой не се и опита да го спре, когато мина покрай рецепцията и се насочи към сестрите.
– Здравейте, тук съм заради огнестрелната рана.
– Травматология, трета стая – отвърна сестрата.
– Ще оживее ли?
– Тях трябва да питате.
– Някой да е дошъл с нея?
Тя отвори широко очи и кимна.
– Някакъв странен тип, сякаш се беше овъргалял в калта.
– Къде е сега?
– Изчезна още щом я остави тук – каза тя.
Джеф се намръщи.
– Добре. Ще почакам пред стаята на жертвата. – Извади бележник от палтото си, надраска телефонен номер и откъсна страничката. – Ако пак видите онзи тип, ми се обадете веднага. Това е мобилният ми телефон. Той го е направил. Може да се върне, за да се увери, че я е довършил. Не пускайте никого при нея.