Выбрать главу

Отпред стоеше Алън Амблър.

– Заповядай, влез _ покани го Дейвид и с жест му посочи мраморното фоайе. Обикновено не отваряше сам вратата, но тази вечер беше освободил персонала на къщата. Днешният разговор трябваше да се проведе в тесен кръг.

Първият етаж представляваше просторно отворено пространство със зашеметяващи гледки към планините, които обграждаха комплекса от всички страни. Приличаше повече на курортен хотел на някой частен клуб, отколкото на частен дом. От високите тавани се спускаха модерни полилеи и изпълваха пространството с мека жълто-оранжева светлина.

Свърнаха по страничния коридор, а при тях излезе Сам Макдона да ги посрещне.

Дейвид въведе двамата мъже в библиотеката, цялата в светло дърво и оригинали на Алвар Алто [финландски архитект и дизайнер на мебели, един от пионерите на скандинавския модернизъм], и ги остави да си говорят, докато той отиде до бара за квинта от семейната резерва на изба "Папи". Сряза фолиото на бутилката с петцифрена цена. Тази вечер празнуваха. Наля три чаши и се присъедини към Сам и Алън в дневната.

Наблюдаваше как Амблър се привежда все повече напред, сантиметър по сантиметър, докато Сам се обляга назад във фотьойла. Това беше финалното прослушване на Сам за президентския пост, а той изглеждаше спокоен, сякаш беше седнал на дивана вкъщи пред телевизора.

Вторият телефон на Дейвид започна да вибрира в джоба му. Той го заглуши, а после погледна екрана с едно око. Изправи се и излезе от стаята. Очакваше това обаждане.

Тръгна към задната част на къщата и приближи телефона до ухото си.

83.

Джеф седеше на пасажерската седалка на джипа, докато караха на северозапад от града. Погледна през рамо към Сингх, който се беше настанил отзад до отпуснатото тяло на Дилия.

Гърдите ѝ се повдигаха и спускаха, потънали в дълбок изкуствен сън.

– Стабилна ли е? – попита.

– Засега. Куршумът е минал през гръдния ѝ мускул. Не е влязъл в кухината.

Джеф вдигна обезопасения телефон и се обади на Блейкли.

– Къде е Авъроуз? _ попита Дейвид.

– Избяга.

Студено мълчание.

Джеф погледна към Дилия и ръждивата кръв по превръзката под рамото ѝ.

– Но Дилия Тайран е при нас – продължи той.

Щеше да е по-чисто просто да я елиминират – колкото по-малко хора във външния свят знаеха истината, толкова по-добре, – но имаше вероятност да им потрябва като средство за изнудване на Ник.

– Доведи я тук.

– Сигурен ли си?

– Близка ли е с Авъроуз?

– Като член на семейството е.

– Би ли дал живота си за нейния?

– Без да се замисли.

– Тогава ще я използваме, за да го контролираме.

– Али и Карън там ли са?

– На път. Останалите ги водят.

Джеф беше предал Карън на двама от хората си след засадата, за да може да последва Ник. Каза ѝ, че трябва да остане с тях, че е просто начин да я пазят поне известно време.

– При нас са всички, които знаят, без Авъроуз – обобщи Дейвид.

– В къщата за гости ли?

– Да. Скрий я от поглед и влезте през задния вход. На път съм да приключа тази история и не мога да допусна повече половинчата работа.

84.

Ник забеляза патрулната кола, която го следваше вече две пресечки, и затова зави надясно. Продължи, шофирайки точно с допустимата скорост, като очакваше полицаят да го спре и да пусне светлинния сигнал. Само че колата директно го подмина. След бягството от "Джорджтаун" лицето му беше пламнало.

Караше тойотата на Али. Раницата на Дилия, пълна с оборудване, беше на пода пред пасажерската седалка. Вътре намери шперц и отвори двойната ключалка на белезниците.

Отби се във "Френдшип Хайтс" и провери компютъра на Дилия. На уеббраузъра имаше снимка на Дейвид Блейкли. Хакерският софтуер, който качиха на телефона на Сам, все още проследяваше местоположението му. Сега стоеше на едно място, в планините до окръг Фредерик.

Превключи картата на сателитно изображение и увеличи адреса. Беше комплекс, десет-петнайсет акра, с масивна основна сграда, която приличаше на почивна станция, имаше и къща за гости отзад. Сам беше там, а Дейвид каза, че ще бъде до него, че ще го отведе някъде, където и двамата да са на сигурно място. Тази къща съответстваше на описанието.

Ник потегли. Не знаеше дали Джеф ще отведе там Дилия и Али. Но май имаше начин да разбере. Бръкна в чантата на Дилия и извади един от предплатените телефони.

Набра познатия номер, слушайки го как звъни, докато стискаше силно волана. Някой вдигна и той чу гласа на стария си приятел Джеф Търнър.