– Кой е?
– Жива ли е? Дилия?
– Ник! – Първоначално се стресна, но после продължи спокойно. – Да.
– Какво искаш?
– Предай се. Можеш да я опазиш. Да опазиш всички, ако си изиграеш правилно картите.
– Всички?
– Дилия, Али, Карън. Искаме само теб. Искаме всичко това да свърши. Ти се предаваш и те са в безопасност.
Размяна. Неговият живот за техния.
– Къде сте? – попита Ник. Слабо дочуваше гласове на заден фон.
– Не, Ник. Познавам те. Знам какво си мислиш, но е безнадеждно да тръгваш срещу нас. Ако се предадеш, те ще са добре. Кълна се. Ще уговорим място, където да се срещнем.
Установи, че много му се иска това да е истина, че нещата ще се наредят с проста саможертва от негова страна. Щеше да приеме сделката в миг, ако Джеф не го беше предал вече два пъти, ако не беше унищожил и съсипал всичко, което обичаше. Не, нямаше така лесно да се остави да умре, защото му беше ясно, че заедно с него ще умрат и други. Али беше права. Джеф вече разполагаше с всички, които знаеха истината. Очертаваше кръга, погребваше миналото. Щяха да се отърват и от последния човек, който знаеше нещо за смъртта на Малкълм Уайдънър.
Ник не отговори. Гумите му се носеха ритмично по пътя.
Нямаше избор. Нямаше сделка. Тази яснота го обля като душ след тридневната битка. Нямаше да умре за нищо, за обещание от страна на предател. Ако възнамеряваше да отдава живота си, щеше да отиде право при Джеф и хората, за които работеше.
"Да тръгваш срещу нас", му каза Джеф.
– Ти си с Дейвид Блейкли и Сам Макдона – каза той. – Имат нужда от теб, за да ги пазиш.
Джеф се изсмя презрително, но го направи с момент закъснение. Ник го познаваше много добре, беше го объркал. Беше прав.
– По-добре недей да правиш нищо, което ще ги убие, с мисълта, че можеш да оправиш положението. – Отзад се чуваше някакъв спор. – Ще те потърся пак. Дръж телефона включен.
– Аз ще ти позвъня. От друг номер.
Стовари телефона върху волана, разцепи го надве и навсякъде се разлетяха парчета. Метна го на седалката до себе си и извади платката. Разбира се, че Джеф ще иска да го държи включен. Щяха да се опитат да го проследят.
Ник натисна педала на газта. Отиваше в онази къща. Не беше сто процента сигурен, но все пак достатъчно, за да планира следващите си ходове.
Джеф отвлече Дилия и Ник предполагаше, че може да е в онази вила или на път към нея. Сам беше там, а най-вероятно и Дейвид. Ако Ник се добереше до тези двамата, щеше да получи необходимите му отговори при всички положения. Щеше да сложи край на целия кошмар. Щеше да отсече главата и да убие змията.
Движеше се, воден от чист инстинкт – простия зов на отмъщението, на защитата. Изгаряше го, караше кожата на лицето му да пламти, да се опъва, сърцето му да бие бясно, но яснотата на тази истина му носеше успокоение.
Нищо от това не му беше присъщо. Но нямаше избор. Щеше да се превърне във всичко, което ненавиждаше – в заплаха, в убиец. Вилата на Блейкли сигурно щеше да е барикадирана като Белия дом. Дейвид беше внимателен, а Джеф знаеше как да превърне къщата в крепост.
Не знаеше колко охранители ще има. Да тръгне срещу тях без подготовка, беше самоубийство. Но вече нямаше значение. Подмина една кола, увеличавайки скоростта, а междувременно подреждаше остатъка от нощта в ума си, срещу какво се изправя, какво му трябва и откъде да го вземе.
Ацетон и пероксид, може би барут, както и нещо, което да използва, за да ги заслепи, за да направи себе си невидим.
85.
Дейвид пресече задната веранда на главната къща. Не обърна внимание на вятъра, който се носеше надолу по хълмовете и проникваше през вълната на сакото му, защото гледаше внимателно задния вход на имението.
Черен "Събърбън" навлезе в двора и се насочи към къщата за гости. Дейвид събираше всички тук на едно място. Всички, които знаеха истината, бяха при него и щеше да ги използва, за да притисне Ник Авъроуз.
Още тази вечер можеше да сложи край на цялата тази глупост. Имотът беше сигурен, отдалечен, добре охраняван и напълно под негов контрол. Затова доведе Сам Макдона тук. Сега пристигаше и Джеф Търнър. Беше приятел на Ник Авъроуз от десетилетия. Можеше да предвижда ходовете му, да му противодейства, да си играе с психиката му.
Но Дейвид не доведе Сам тук само за негова безопасност. Направи го и за своя собствена безопасност. Сам се опита да действа срещу него с онова устройство, предвидима и разбираема паника, но все пак заплаха.
Искаше да е тук при него тази вечер под наблюдение. Искаше Сам да е наблизо и да финализира плана на място, където и двамата ще бъдат еднакво уязвими, така че да не може да зареже Дейвид, насаден на пачите яйца. По този начин щяха да подновят безмълвното споразумение отпреди двайсет и пет години.