Изчака, след което се плъзна напред на лакти. Стаята беше празна. Изправи се и се прокрадна към страничната врата, но забеляза, че мъжете крачат точно към коридора отзад. Единият тихо говореше по микрофона, свързан към слушалката му. Насочваха се към стълбището в задната част на къщата, по маршрута, който той щеше да поеме, ако беше избягал през прозореца. Ник излезе през другата врата на кабинета и тръгна по коридора към централното стълбище на къщата. Спря на средата на последната редица стъпала, която водеше до приземния етаж.
По мрамора под него едва доловимо се чуваше скърцането на подметки. Някой беше дошъл с новите си ботуши на мисия. Грешка. Новата гума върху гладкия под издава шум. Ник се приближи. Пазачът чакаше в края на площадката. Ник не искаше да издава и звук, искаше да се махне оттук, без да отваря портите на ада, но нямаше време да чака мъжът да се отдалечи. Започна да слиза стъпало по стъпало, отпускайки тежестта върху възглавничките на ходилата си, като внимателно изпробваше дали няма да се чуе шум преди всяка крачка.
Кръвта пулсираше из тялото му, а разрастващата се рана на слепоочието му причиняваше болка с всеки удар на сърцето. Колко време беше минало, откакто беше участвал в истинска битка на живот и смърт преди тази вечер? Не и от "Сикрет Сървис" насам.
Мъжът беше странично осветен от посоката, в която се беше обърнал и където останалите търсеха жертвата си. Ник забеляза белег на врата на мъжа. Ножът беше у него и можеше да се справи съвсем тихо, но не искаше да убива никого, ако не се налагаше наистина. Стъпка по стъпка. Колко още, докато мишената чуе шумоленето на дрехите му? Дишането му?
Беше достатъчно близо. Мъжът се обърна, но Ник вече беше в движение. Замахна с ръка, стисна противника си за трахеята и се извъртя, поваляйки го по гръб. Беше в безсъзнание.
Ник приклекна до стената, мушна връхчето на ножа си в контакта, а после го заби с все сила, разцепвайки пластмасата, и предизвика късо съединение с искряща синя дъга. Още един свален прекъсвач. Мъжът дръпна ножа и потъна в черния мрак.
8.
Грей стоеше на задната веранда на къщата и наблюдаваше светлините на фенерите, които шареха из целия двор.
– Не го виждаме – съобщи глас по радиото.
Той чу пукот отвътре, обърна се и влезе отново в къщата. Опита се да пусне лампата. Нищо.
Вдигна пистолета си, притиснал плътно фенера до дулото, и пристъпи по-напред.
Кухнята – чисто. Дневната – чисто.
Заговори по радиостанцията:
– Вътре ли е?
– Би трябвало. Имаме човек на входа.
– Мъртъв ли е?
– Не, но добре го е подредил.
– Идвам при теб и ще прочистим къщата стая по стая.
Шум като от прав удар по боксова круша, кожа, плющяща по кожа. Беше трудно да разбере откъде идва, заради ехото в коридора.
– Отговори?
Мълчание.
– Отговори?
Още един по-малко. Грей се обърна, а светлината от фенерчето му закръжи като морски фар.
Авъроуз, къде си, дявол да те вземе?
9.
Ник приклекна до мъжа на земята, втория, когото повали точно при входната врата. Претърси джобовете му за портфейл или ключове, или още един пълнител за пистолета.
Бяха празни освен връзка ключове за шевролет. Ник отвори вратата и пристъпи навън. Виждаше хората, които сновяха из страничния двор, както и светлините от фенерите в антрето, които се приближаваха към него.
Побягна и се скри приклекнал зад живия плет. На улицата беше паркиран джип "Шевролет", но нямаше как да стигне до него, без да мине през преследвачите си.
Извади ключовете си от джоба и натисна малкото червено бутонче. След две секунди се чу вой и замигаха светлини – беше активирал алармата на колата си. Фенерите се втурнаха в посока на звука.
– Отзад! – извика някой.
Ник побягна към оградата в предната част на имота, скочи високо и се прехвърли по корем. Озова се в далечния край на ограждението, но се изправи и побягна, накуцвайки. Приближи се към шофьорската врата на джипа, мушна ключа в ключалката и отвори, нарочно не използва дистанционното, за да не се включат светлините и да не се чуе дезактивирането на алармата, което щеше да го издаде.
Скочи вътре и запали. Двигателят се събуди с ръмжене и той потегли, а междувременно фенерите се бяха насочили в тази посока. Свали прозореца и почувства прохладата на нощния въздух, която пресуши потта по врата му и кръвта по кожата.
Два леви завоя по малките улички. Десен завой. Магистрала. Двулентов път без фарове. Улица на дупки.