– Но това не значи, че е в безопасност. Тъкмо обратното.
Дали Джеф беше измамил Карън по някакъв начин? Дали я беше принудил някак?
– Не смей да…
– Времето свърши. Топката е у теб.
91.
Али лежеше на една страна върху копринената постелка и усети хладината на тъканта, докато се надигаше. После се изправи, опряла пръсти в стената – опитваше се да си върне равновесието, след като Джеф я събори с удар на земята. Той я наблюдаваше. Свали телефона и направи крачка към нея.
– Не трябваше да правиш това, Али – каза той, а ръцете му бавно се люлееха, докато я доближаваше.
Сингх изникна от другата страна и му заговори:
– Авъроуз знае, че са тук. Направо ще дойде. Трябваше просто да я убиеш. – Той погледна през вратата на спалнята към Дилия. – Сега трябва да я използваш. Да го накараш да разбере какви са последствията.
Али спря на прага и препречи пътя им към Дилия. Двамата се спуснаха към нея.
– Не я докосвайте – каза тя.
Сингх насочи пистолета. Тя се сви при вида му и вдигна ръце. Дъхът ѝ секна, коленете взеха да се огъват, сякаш се затваряше срещу заплахата.
Тя вдиша бавно, борейки се със страха. Може би това беше краят, само тази мисъл почти я накара да се предаде. Но не. Застана пред леглото и се изправи в цял ръст. Беше уморена от сметки, от отигравания на сценариите. Тук нещата бяха черни и бели. Нямаше да допусне още някой да пострада.
– Али, не ставай глупава – каза Джеф.
Тя не откъсваше очи от него, докато той я доближаваше с лявото рамо напред, а дясната ръка – отпусната покрай тялото, стискаше пистолета до бедрото му.
Али не отстъпи. Ръката му замахна толкова бързо, че жената едва успя да забележи, само почувства болката, която разцъфна по бузата ѝ – зрението ѝ се замъгли и тя се олюля назад. Той се надвеси над нея, а тя успя да се задържи, като направи крачка встрани, притиснала длан към бузата си.
Изправи се отново в цял ръст, лице в лице с Джеф, а той вдигна пистолета. Дори когато почувства струйката кръв от подуващата се устна, дори толкова близо до този убиец, че можеше да подуши дъха му, тя се усмихваше, усмихваше се налудничаво, сякаш изпитваше удоволствие от свободното падане от ръба на висока сграда.
– С пръст няма да я пипнете – каза тя и тръгна към него.
Бум, бум.
Стаята се изпълни с бяла светлина. Али почувства как куршумите проникват в гърдите ѝ и шока, предшестващ болката. Пресегна се назад и падайки, стисна рамката на леглото.
92.
Ник вече беше в движение, не откъсваше очи от къщата за гости. Нещо присветна два пъти зад щорите. Изстрели.
Не.
Хукна между дърветата към електропроводите на имота. Минаваха през плитък жлеб в гората, шестметрова ивица с дървени колове на всеки четирийсет и пет метра. Той приклекна до един от тях и от страничния джоб на раницата извади термочаша с капак, натъпкана с половин килограм барут, достатъчен да вдигне във въздуха дънер с диаметър почти метър. Беше здрав стоманен съд с двойни стени и той го залепи за кола с две дълги ленти изолирбанд, докато мирисът на стар креозот изпълваше носа му.
Извади пакета "Кемъл", скъса фолиото и дръпна една цигара. Това беше фитилът.
Запали я, усети вкуса на горчивия дим.
За всички беше по-добре да влезе по този начин. Шансовете не бяха големи, но ако го убиеха или го хванеха, нямаше да се налага да нараняват повече заложниците, за да се доберат до него.
Сърцето му биеше бясно, чувстваше лекото никотиново замайване и гнева, обхванал цялото му същество. Беше толкова силно. Имаше усещането, че ще избухне всеки момент.
Откъсна филтъра и пъхна незапаления край на цигарата през дупчицата за пиене на чашата. Вятърът беше постоянен с посока изток-запад и червеното въгленче започна равномерно да прогаря пътя си надолу.
Часовникът тиктакаше. Спусна се по хълма към светлините на вилата.
93.
Джеф тръгна решително към главната къща с вдигната глава и ръце до тялото като човек, готов за бой.
Али беше мъртва. Няма нищо. Измъкна всичко, което можеше да се измъкне от нея, а сега беше време да приключва с тази история.
Ник разбра къде са. А според това, което му каза Али, звучеше като да знае вече и за тази вила. Възможно беше да е наблизо. Джеф трябваше да предупреди Дейвид, да го скрие в обезопасената стая в къщата за гости. Главната сграда имаше твърде много точки за достъп.
Ник идваше. Ник, който винаги играеше убиецът. Ник, който никога не пресече линията към тъмната страна. Сега щеше да е безмилостен, готов да убива, и то наистина.