Трябваше да намери останалите и да се махнат. Застана на стълбищната площадка и видя тялото на Джеф, отпуснато до стената. Гледката изпълни Ник с мрачно задоволство, примесено с погнуса, защото цялата поквара и насилие на това място го смазваше.
Мина покрай Джеф, без да спира, впил очи във вратата в края на коридора, откъдето чу виковете за помощ на Дилия. Беше отворена. Някой е разбил бравата, за да отключи. Вдигна пистолета и тръгна натам. Когато се приближи на около три метра и половина, забеляза две фигури, които се движеха вътре и които сега се обърнаха към него.
Карън стоеше до Дилия, а здравата ръка на Дилия я прегръщаше през врата. Дясното рамо на Карън се беше свело леко надолу. Изглеждаше ранена. Ник свали пистолета и побягна към тях.
– Ник – възкликна тя. – Толкова съжалявам. Джеф каза, че ще те скрие на сигурно място, че е опасно да ходя в онзи парк сама. Каза, че ако продължиш да бягаш, могат да те убият. След посещението на ФБР и всичко, което се случваше, му повярвах. Боже, Ник, не знаех.
Ужасът, който притискаше гръбначния му стълб като желязна тръба още отпреди залез-слънце, изчезна. Всичко между тях беше наред. Искаше само да притисне и двете до себе си, но още не можеше, не и докато не бяха всички в безопасност.
– Всичко е наред – каза той и огледа помещението. – Горе ли те държаха?
– Разбих вратата, след като чух изстрелите – отвърна тя и сведе очи към рамото си. – Опитвах се да избягам, когато чух гласа на Дилия оттук.
– Имаше ли още една жена? С пепеляворуса коса?
– Да – отвърна Карън, затвори очи и кимна към спалнята.
Ник пристъпи към вратата. Али лежеше на пода, забила поглед в тавана, бездиханна. Изражение, което е виждал и преди по лицата на мъртвите, но този пълен покой му се струваше все така странен. Гърлото му се стегна. Подът се разтресе заради пазачите, които блъскаха по входната врата. Върна се при Карън и Дилия. Те още имаха шанс.
– Може ли да ходи?
Карън кимна.
– Мисля, че са ѝ дали нещо успокоително. Има ли начин да избягаме?
Ник надникна през тесния процеп между щорите. Видя светлините и дима.
– Всички пазачи ли знаят, че ви държат тук?
– Само Джеф и един-двама от хората му, мисля. Изглеждаше, сякаш ме крие от останалата охрана. Каза, че ме водят някъде за собствената ми безопасност, но дотогава вече ми беше станало ясно, че се случва нещо нередно. Вкараха ме в стаята горе и ме заключиха.
Взрив разтресе къщата. Опитваха се да разбият вратата. Ник погледна през прозореца и видя малък паркинг зад басейна, на който стояха два черни джипа.
Бяха близо. Имаше път за бягство.
105.
Карън отвори източния вход на къщата за гости и излезе навън, подкрепяйки Дилия.
Към тях пристъпи пазач.
– Ще се оправя с нея – каза Карън. – Вътре има ранени хора. Той е там. Горе!
Ник се притисна към стената точно зад вратата в тъмното антре, притиснал пистолета към гърдите си, а пазачът хукна по мраморния под към вътрешността на къщата.
Ник се плъзна покрай вратата, след като през нея влетяха още двама, чието внимание беше насочено към дългия коридор и телата, проснати на земята.
Ръката го болеше ужасно при всяка крачка, но студеният нощен въздух му подейства облекчаващо. Движеше се през сенките към алеята за автомобили, прикривайки Дилия и Карън по пътя им към черния джип. Беше готов да стреля, за да ги преведе до края, но първата грижа на пазачите беше да огледат и прочистят къщата за гости.
Ник беше взел ключовете от тялото на Джеф и ги беше дал на Карън. Оглеждаше терена с пистолет в ръка, когато двигателят на джипа изръмжа и запали.
Ник отиде до вратата и се качи на мястото до шофьора. Дилия лежеше на задната седалка. Той посочи към задния портал.
– Ето там. Не пускай фаровете.
Карън подкара, стиснала волана, а колата тръгна с отскок напред.
Ник държеше пистолета в готовност, докато приближаваха изхода. В огледалата забеляза светлините на фенерите, които обикаляха къщата за гости. Една от тях се насочи към колата, но вратата вече се отваряше заради автоматичния датчик.
Карън натисна газта веднага щом излязоха от портала и подкара с висока скорост в нощта.
Ник гледаше назад, едновременно с това насочвайки Карън по страничните пътища, които се изкачваха по хълмовете около имота. Усети кога асфалтът отстъпи на чакъла.
– Следват ли ни? – попита Карън, щом приближиха хребета.
Ник огледа тесните пътища, които се виеха към тях откъм гората. Не се виждаха светлини.