Екипът следователи претърси имота и в крайна сметка откри сейф, в който беше скрита застрахователната полица, пазена от Блейкли толкова дълго – окъсано парче плат, зацапано с кръвта на Катрин Уилсън и Сам Макдона. Беше доказателство за нещо черно, случило се на Четвърти юли преди двайсет и пет години.
До края на лятото обвиненията срещу Ник бяха свалени. Сега беше ключов свидетел в разследването на Конгреса за убийството на Малкълм Уайдънър и другите престъпления, извършени от Дейвид Блейкли, с които беше разчиствал пътя на Сам Макдона към президентския пост.
От време на време избухва по някой толкова грозен скандал, че целият град обръща поглед към него и си позволява да отклони вниманието си от ежедневието. Служителите на закона отчаяно се опитваха да минимизират щетите и да докажат, че са от светлата страна, когато аферата превзе всички заглавия на вестниците и кабелните новинарски емисии.
Хора, които допреди няколко месеца си бяха имали вземане-даване с Дейвид и Сам, сега ги сочеха с пръст и даваха печални изявления пред пресата. Беше съвсем лесно. Сам и Дейвид бяха мъртви. Вече не предлагаха услуги и нямаха тайни за продан.
В Конгреса се разглеждаше проектозакон за осветяване на мръсните пари и финансирането на кампаниите. Частични мерки, съвсем недостатъчни, но все пак повече от онова, което очакваше Ник.
Не знаеше колко навътре ще задълбае разследването, колко далеч ще се разпростре извън Сам и Дейвид към други, които се бяха облагодетелствали от тяхната тактика. Политиците и кандидатите щяха да се опитат да разкажат само половината история и да оставят тези двамата да поемат греховете на целия град.
Това беше единственото хубаво нещо, което произлезе от кървавата касапница в дома на Дейвид – Сам и Дейвид вече бяха платили за стореното. На престъпленията им беше сложен край. Не се налагаше Ник да разчита на Вашингтон за правосъдие. Ако двамата мъже бяха останали живи, цялата история вероятно щеше да остане скрита завинаги.
И все пак той нямаше да спре, докато всички, които бяха играли някаква роля в политическите машинации на Дейвид, не се разкриеха, докато историите на Ема Блеър и Катрин Уилсън не излезеха наяве.
Истината рядко идва като провидение свише, което променя всичко с един светкавичен удар. Ник знаеше, че истината представлява дълга битка, ежедневна борба от ранни зори до късен мрак. Радваше се, че може да изиграе своята роля, да е част от останалите хора, които ставаха рано сутрин, бореха се с трафика или се тълпяха в метрото и се опитваха да направят нещо почтено в този град въпреки всичко.
Ник вече беше започнал работа по различни задачи в своя офис. Отдели толкова време да нищи подробности и да пие отвратително кафе с разследващите от Конгреса, с агентите от ФБР и помощник-прокурорите, че нямаше нищо по-нормално от това да предложи доброволното си съдействие и след като името му беше изчистено. Започна да ги консултира по въпроси в сферата на защитата на свидетели, по неразкрити случаи от миналото и разследвания от обществена важност, като използваше умението си да влиза в главата на престъпника и усвоеното по време на обучението си по правозащитни дейности в "Сикрет Сървис". Винаги е бил по-скоро човек на действието, мишена за куршуми на терен, отколкото следовател, но нещо се беше обърнало в него през онази нощ между болницата и вилата на Дейвид Блейкли.
Карън се раздели с много от клиентите си и започна да се съсредоточава повече върху работата си с общественополезни организации и фондации. Окуражаваше Ник в усилията му да се върне в лоното на закона, да помага в намирането на изчезнали хора и разгадаването на неразкрити престъпления. И във ФБР, и в щатската и местната полиция имаше хиляди такива, докладите изпълваха архивите и мазетата из Вашингтон и Куантико, шкафове, претъпкани с папка след папка. Всяка от тях можеше да съдържа скрита истина, история, която чакаше да бъде разказана.
В "При Рей" си говориха още дълго, след като им разчистиха масата. Карън помагаше на Дилия по време на възстановяването ѝ и сега тримата се събираха за вечеря всяка неделя, бяха много близки след сполетелите ги премеждия, истинско семейство във всичко, с изключение на името.
Закараха Карън на летището за двудневната ѝ командировка. Ник занесе багажа ѝ до тротоара, а след това дълго държа съпругата си в прегръдките си, спокоен сред пътниците, самолетите и профучаващите наоколо автомобили.