Лек дъждец се сипеше над града, когато с Дилия се върнаха в офиса и влязоха вътре. Той седна зад бюрото, отключи чекмеджето си и извади папките. Дилия дойде след няколко минути и постави чаша кафе до лаптопа.
– Струва ми се, че ще стоиш до късно.
– Благодаря.
Тя го потупа по рамото и излезе.
Улиците сега бяха тихи, студена вечер във Вашингтон. Ник придърпа стола си напред и се захвана за работа.
КРАЙ