КЛАЙВ КЪСЛЪР
и
ГРЕЪМ БРАУН
ЧАСЪТ НУЛА
АРХИВИТЕ НА НАМПД®
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА КЪРТ ОСТИН
Clive Cussler and Graham Brown
ZERO HOUR
Copyright © 2013 by Sandecker, RLLLP
By arrangement with
Peter Lampack Agency, Inc.
551 Fifth Avenue, Suite 1613
New York, NY 10176-0187 USA
Тази книга е художествено произведение, Всички герои, организации и събития в него са продукт на въображението на авторите или са използвани в условен смисъл.
Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана под каквато и да е форма без изричното знание и писменото съгласие на издателя.
ЧАСЪТ НУЛА
КЛАЙВ КЪСЛЪР
ГРЕЪМ БРАУН
© Клайв Къслър, автор, 2013
© Греъм Браун, автор, 2013
© Мариана Христова, преводач, 2014
За контакти: probook@profilms.bg
PRO BOOK® е регистрирана марка на PRO FILMS®
ISBN:978-954-2928-58-4
ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
в ePub формат търсете в
КЛАЙВ КЪСЛЪР
и ГРЕЪМ БРАУН
ЧАСЪТ НУЛА
АРХИВИТЕ НА НАМПД®
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА КЪРТ ОСТИН
СОФИЯ
2014
ПРОЛОГ
18 април 1906 г.
Окръг Сонома, Северна Калифорния
Между двете огромни метални колони прескочи голяма синьобяла искра и тъмната пещера се разтресе от гръмотевица. Вместо да изчезне, блещукащият заряд се разцепи на две и двата потока плазма започнаха да обикалят около всяка от колоните. Движеха се като пламъци, хукнали след вятъра, летяха край колоните и се виеха нагоре към огромния метален купол. Когато го достигнаха, потоците се завихриха заедно като ръкави на спираловидна галактика и отново се съединиха, за да изчезнат с една последна ослепителна искра.
Възцари се мрак.
Във въздуха се носеше силен мирис на озон.
В пещерата група мъже и жени стояха неподвижно, заслепени от яркия блясък. Мълниите бяха впечатляващи, но всички вече бяха виждали електричество и всички, от първия до последния, очакваха нещо повече от демонстрацията на обикновен електричен разряд.
– Това ли е всичко? – чу се дрезгав глас.
Това беше гласът на бригаден генерал Хал Кортланд, як и набит мъж, а въпросът му беше отправен към трийсет и осем годишния Дениъл Уотърсън – строен русокос мъж с очила, който стоеше до контролното табло на огромната машина, предизвикала изкуствената гръмотевица.
Уотърсън погледна няколко измервателни уреда, чиято слаба светлина се открояваше в мрака.
– Всъщност не съм сигурен – прошепна той по-скоро на себе си.
Никой никога не бе стигал толкова далеч, дори Майкъл Фарадей или великият Никола Тесла. Но ако беше прав – ако изчисленията му, теорията му и годините, прекарани като чирак на Тесла, не бяха отишли напразно – тогава ярките искри, които току-що видяха, бяха само началото.
Уотърсън изключи главното захранване, отстъпи от контролното табло и свали очилата с телена рамка от носа си. Въпреки тъмнината виждаше мекото синьо сияние, което идваше от колоните. Вдигна поглед към купола над главата си. Повърхността около центъра му пулсираше в искрящосиньо.
– Е? – попита Кортланд.
Една от стрелките на контролното табло подскочи. Уотърсън я зърна с крайчеца на окото си.
– Не, генерале – каза тихо той, – не мисля, че това е краят.
Още преди да довърши изречението си, пещерата се изпълни с глух тътен. Приличаше на трополене на тежки камъни в далечна кариера, приглушено и изкривено, сякаш вибрацията трябваше да прекоси цели километри монолитна скала, за да стигне до тях. Шумът се усили и продължи да кънти няколко секунди, а после заглъхна и спря.
Генералът започна да се подсмихва и включи фенерчето си.
– Чичо Сам няма да ти плати за представление с мокри фойерверки, синко.
Уотърсън не отговори. Ослушваше се, опитваше се да усети нещо – каквото и да е.
Генералът сякаш се предаде.
– Хайде, народе – обърна се той към събралите се хора, – веселбата свърши! Да се махаме от тая къртича дупка.
Групата се размърда. От тътренето на крака и от мърморенето не можеше да се чуе нищо.
Уотърсън вдигна ръка.
– Моля ви! – провикна се той. – Останете по местата си!
Наблюдателите се заковаха на място. Уотърсън предпазливо пристъпи към стоманените колони, забити в скалния под. Оттук те продължаваха още сто и петдесет метра надолу, „за да сграбчат здраво Земята”, както веднъж се беше изразил Тесла.