Натисна с цялата си сила и успя леко да повдигне таблото.
– Сега! – изкрещя той.
Мъжът поклати глава.
– Не мога! Не усещам…
Главата му ненадейно се отметна назад и по таблото пръснаха капки кръв. Пушекът се завъртя в спирала, а надигащите се пламъци затанцуваха в странни посоки, тласкани от свистенето на вятъра, предизвикан от перките на хеликоптера.
Кормчията беше мъртъв и Кърта разбра, че вероятно той е следващият. Хвърли се светкавино към фалшборда и се изтърколи навън.
Наколо му валяха куршуми, докато той се мъчеше да намери прикритие.
Скрит от пушека, Кърт погледна нагоре. Хеликоптерът кръжеше на двайсетина метра над главата му. Виждаше как снайперистът търси мишена и как движи дългата цев на оръжието насам-натам. Хеликоптерът сви вляво и изви.
Снайперистът явно бе видял раненият пътник, който куцукаше по булеварда, защото откри огън, без да жали сили.
Навсякъде около ранения засвистяха куршуми. Един от тях го улучи и събори клетника на колене. Преди стрелецът да успее да го довърши, една жена с искряща коса се втурна на помощ. Беше Хейли. Тя завлече отпуснатата фигура зад голяма бетонна саксия с цветя и се наведе, за да се прикрие.
Снайперистът отново откри огън и куршумите заудряха по саксията. Разлетяха се парчета бетон и бучки пръст. Но саксията беше доста здравя и куршумите не успяха да я пробият.
Хеликоптерът започна да се отклонява встрани. Кърт разполагаше само с няколко секунди, преди снайперистът да намери пряк ъгъл за стрелба.
Той грабна дървения прът, чиято кука беше в пламъци, втурна се напред и го метна като копие.
Огненото копие се понесе към отворената врата на хеликоптера.
То пропусна снайпериста на сантиметри, но се заби в кабината. Изригна вълна от огън. След секунди от страничната врата на хеликоптера се заиздига дим. Явно бе улучил резервоар или редица с кислородни бутилки.
Оранжевата светлина на огъня премина като буйна вълна през хеликоптера. Пламтящта машина започна да завива. За миг изглеждаше, че пилотът ще си върне контрола и ще профучи над пристанището, но ъгълът на обръщане стана по-остър и хеликоптерът започна да се клати несигурно обратно към Операта. Кабината се бе превърнала в огнен ад, от който бълваха облаци дим.
Хеликоптерът гореше, падаше и увеличаваше скоростта си – всичко това едновременно. Машината се насочи право към прочутата стъклена стена на Операта и разби петнайсетметровото стъкло. При удара части от него паднаха вътре, а други, подобно на огромни прозрачни листове полетяха към земята и се разбиха на хиляди късчета.
Хеликоптерът падна заедно с тях. Перките му вече ги нямаше, главината му се обръщаше като косачка-робот, останала без кабел. Машината се стовари на земята и само след секунди се превърна в огнен ад.
Спасителните екипи пристигнаха с включени сирени. Спасителите се затичаха към тях. Появиха се и няколко пожарни коли. От Операта наизлязоха мъже с пожарогасители в ръце. Част от тях се затичаха и опънаха дълъг противопожарен маркуч.
Кърт беше сигурен, че нищо вече не е в състояние да помогне на хората в хеликоптера.
Той се отправи към Хейли и единствения оцелял от лодката. Мъжът лежеше в ръцете на Хейли. Бялата й рокля бе покрита с кървави петна. Тя отчаяно се мъчеше да спре кръвта от двете огнестрелни рани на мъжа. Но това беше загубена битка. Куршумите го бяха пронизали смъртоносно. И двата бяха влезли през гърба и бяха излезли през гърдите му.
Кърт приклекна и помогна на Хейли да притисне раните.
– Вие ли сте Панос? – попита той.
За миг очите на мъжа се отклониха нанякъде.
– Вие ли сте Панос?!
Непознатият немощно кимна.
– Кои бяха хората, които стреляха по вас?
Този път отговор не последва. Мъжът го гледаше с празни очи. Кърт повдигна главата му.
– Трябва ни помощ! – викна той и се огледа за лекар.
Двама мъже тичаха към тях, но не бяха от спасителните екипи. Приличаха на цивилни полицаи. Когато Кърт погледна към тях, те се заковаха на място.
– Донесох… обещаното – промълви раненият с акцент, който приличаше на гръцки.
– За какво говорите? – не го разбра Кърт.
Мъжът измърмори нещо, а после протегна трепереща ръка, в която стискаше няколко листове хартия, опръскани с кръв.
– Тартар – промълви той с немощен глас. – Сърцето… на Тартар.
Кърт взе листовете. Бяха покрити със странни символи, лъкатушещи линии и нещо, което приличаше на изчисления.