– Госпожице Андерсън, господин Остин, елате с мен!
При тези думи лицето на Хейли се изпъна, но тя послушно се изправи. Кърт направи същото.
Две минути по-късно двамата се озоваха в една от сградите, които не бяха пострадали. Един от агентите, които по време на инцидента се бяха втурнали към тях, а после бяха спрели, ги въведе в съвещателна зала.
Вътре имаше двама мъже и една жена, които седяха около голяма маса и разглеждаха окървавените страници, като ги пипаха само с пинцети и ръкавици. Единият мъж снимаше листовете под ултравиолетова лампа. В отсрещния ъгъл втора жена работеше усърдно на лаптоп.
– Няма нищо за това – каза тя в отговор на някакъв въпрос, който й бяха задали преди да влязат Кърт и Хейли. – Следващият абзац, моля.
При влизането на Кърт и Хейли цялата група замръзна.
Начело на масата стоеше набит мъж с навити ръкави и къса коса.
– Излезте! – изсумтя той към хората си.
„Шефът” – предположи Кърт. Не изглеждаше доволен.
Другите се размърдаха, оставиха това, с което се занимаваха, и един по един се изнизаха от стаята. Последният затвори вратата.
– Добре ли си? – обърна се здравенякът към Хейли.
– Не! – отвърна ядосано тя. – Убиват хора направо пред очите ми. Ти каза, че нищо такова няма да се случи.
– Мислех, че няма – отвърна мъжът.
Предположението на Кърт се оказа вярно. Тук имаше някаква уговорена среща, но ако се съдеше по поведението на Хейли, тя май не беше никакъв таен агент.
– Не искам да ставам груб – прекъсна ги Остин, – но някой няма ли да обясни на тъпия чужденец какво точно става тук?
Шефът се обърна към него:
– Забъркахте се в опасна ситуация, господин Остин.
– Ще се учудите, ако ви кажа колко често ми се случва.
– Всъщност – отвърна мъжът – не вярвам да се учудя. Прочетох досието ви. Белята сякаш сама ви намира. А когато ви пропусне, вие сам тръгвате да я търсите.
– Досието ми ли? – попита Кърт. – Защо имате мое досие?
– Защото съм Сесил Брадшоу, заместник-директор по въпросите на контратероризма в Австралийската служба за сигурност и разузнаване. А вие сте своенравен член на Националната агенция за морско и подводно дело, както и бивш специалист от ЦРУ.
– Съгласен съм с всичко освен своенравен – призна Кърт. – Тук съм на почивка.
Брадшоу не му повярва.
– Така ли? И вашата почивка съвсем случайно ви запрати в центъра на най-секретната ни операция?
Кърт можеше да си представи как изглежда ситуацията в очите на незапознатия, особено като се имаше предвид миналото му.
– Неприятно съвпадение – каза той. – Не съм шпионин или нещо подобно. Аз съм морски инженер и шеф на отдела за специални проекти на НАМПД, които обикновено се изчерпват с изследвания и експлоатация, макар че понякога и ние си навличаме неприятности. Колкото до ЦРУ, занимавах се основно с изваждане на потънали съдове. А ако нямаше как да го направя, изваждах от тях важни части или ги взривявах, за да попреча на други да извадят частите. Но това беше доста отдавна.
– Така пише в досието ви – отговори Брадшоу.
– Вижте – настоя Кърт, – дойдох за конференцията. И след като свърши, смятам да карам сърф, да се гмуркам и да обърна няколко чаши от избите на „Фостър”. Но нямам навика да стоя и да гледам как някой изгаря в пожар или как някой може да бъде застрелян. Ето как се забърках в това.
Брадшоу сякаш премисляше думите му и прехвърляше действията му в ума си. Гласът му леко омекна, но лицето му остана навъсено.
– Добре, Остин, ще направя компромис – каза накрая той. – Освен това ще приема, че не сте толкова тъп, че да раздрънкате какво сте видели тук. Но ако не сте сигурен, че можете да си държите езика зад зъбите, мога да ви намеря някой хубав нажежен затвор точно зад Черния дънер. Там ще си седите на спокойствие и ще мислите за всичко видяно, колкото ви душа иска.
Кърт не беше сигурен къде точно се намира Черният дънер, но от устата на Брадшоу звучеше така, сякаш е много далеч. Нещо като Сибир, само че горещ.
– Помня каква е практиката – каза той. – Искате ли да подпиша нещо? Да отида при някой хипнотизатор, за да изтрие от съзнанието ми споменът за случилото се? Нямате никакъв проблем. Само ми покажете пътя за навън, и тръгвам към плажа, както исках още отначало. Но няма да е зле да проверите дали изтичането на информация не е станало от вашите хора, защото някой е знаел за тази ваша малка среща.
Хейли и Брадшоу се спогледаха.
– Не може да е от нашите хора – заяви Брадшоу със самодоволно изражение, след което смени темата: – Но щом така и така сте тук, Остин, може би все пак ще ни споделите професионалното си мнение.