– За какво?
– Да започнем с последната дума на мъртвеца: „Тартар”. Какво означава това според вас?
Кърт отново огледа помещението. Явно се бяха подготвили да получат много информация. Тук освен Брадшоу имаше поне трима анализатори. Но на каквото и да се бяха надявали, бяха останали разочаровани. Много разочаровани при това.
– Само това, което казах на Хейли – отговори той.
– Имаме си работа със заплаха за националната сигурност на Австралия – настоя Брадшоу. – Може би дори за сигурността на други държави. Имаме четирима мъртви контакта, двама още преди събитията от тази вечер. Един от тях ни отведе до цял корабен товар с нестандартно миньорско оборудване. Казахте, че Тартар се намира под земята.
– Точно така – потвърди Кърт. – Само че в древногръцката митология. Както несъмнено сте разбрали, това е митологичен затвор за боговете. Но освен ако знаете нещо, което аз не знам, той не е истински. Каквото и да се е опитвал да ви каже този човек, съмнявам се, че е говорел буквално. „Тартар” навярно е кодова дума или някакъв шифър. Може би има нещо общо с документите, които ви е донесъл.
Изминаха няколко секунди, преди Брадшоу да осмисли чутото. После махна на Кърт да се приближи към масата.
– Казвате, че сте инженер. На мен тези неща ми приличат на схеми. Виждате ли нещо, което ви се струва познато?
Кърт огледа загадъчните листове. По тях имаше толкова много кръв, че на места думите бяха нечетливи и размазани. Това, което видя, му заприлича на някакъв професионален жаргон – сложни уравнения със символи, които не познаваше. Втората страница определено беше част от схема, но сякаш изобразяваше някакъв купол.
– Боя се, че не – каза Кърт.
Въпреки че сам го предположи, не можеше да си представи как една-единствена дума може да бъде ключ към хаоса, в който се взираше.
– Ами лодката? – попита Брадшоу. – Видяхте ли нещо в нея, преди да изгори? Раница? Куфар? Компютър?
– Това ли е трябвало да ви донесат?
– Просто отговорете на въпроса.
– Не – каза Кърт. – Не видях нищо такова.
– Ами кормчията?
Мисълта на Кърт се върна към сцената на крайбрежния булевард.
– Помоли ме да го оставя и да помогна на другия. Нарече го Панос.
– И това ли е всичко?
– Ами, не може да се каже, че сме водили дълги разговори.
Хейли тъжно отклони погледа си, а Брадшоу въздъхна разочаровано.
– Благодаря, много ни помогнахте! – изсумтя недоволно той.
– Той ми спаси живота – изтъкна Хейли.
– Да – съгласи се Брадшоу и за пръв път в гласа му се появи нотка на помирение. После направи крачка към вратата. – Съжалявам, че се държах грубо, господин Остин, но проклетият ден беше направо ужасен. Наслаждавайте се на ваканцията си.
– Един момент – спря го Кърт.
Мисълта му се носеше обратно към случилото се. Не си спомняше в лодката да е имало някакъв багаж, не си спомняше и нищо друго, което да му е направило впечатление като необичайно, освен как Панос потръпна от болка, докато го извличаше от лодката. Спомни си странния ъгъл, под който бяха извити пръстите му, и как трудно вървеше. Имаше нещо странно в превитата му поза, докато се отдалечаваше от лодката. Нещо познато. Кърт беше виждал тази походка и преди.
– Той ли е бил информаторът ви?
Хейли понечи да каже нещо, но Брадшоу я спря.
– Стига! – отсече троснато Кърт. – Или искате да ви помогна, или не искате!
– И двамата мъртъвци бяха куриери – отвърна неохотно Брадшоу. – Носеха ни нещо.
– Знаете ли откъде идват?
Брадшоу поклати глава.
– Ако знаехме, нямаше да водим този приятен разговор.
– Предлагам да започнете да търсите под водата – каза Кърт, – защото човекът страдаше от ДКБ.
– ДКБ?
– Декомпресионна болест – поясни Кърт. – Азотни мехурчета в ставите. Причиняват ужасна болка и карат човек да се изгърби – ако пациентът изобщо може да върви, имам предвид. Получава се след продължително гмуркане надълбоко, последвано от прекалено бързо изплуване на повърхността. Обичайното лечение е сто процента кислород и престой в барокамера. Но откъдето и да е дошъл този човек, предполагам, че не е имал време да се подложи на лечение. Малко е трудно, когато се мъчиш да избягаш, за да спасиш живота си.
Брадшоу само дето не се изхили.
– Той току-що е бил претърпял злополука – правел се е на филмов каскадьор без колан или шлем. Най-вероятно е бил ранен при катастрофата.
– Да, но не куцаше – настоя Кърт. – Беше се привел като гърбушкото от Нотр Дам и не можеше да се изправи. Това са най-типичните прояви на болест, която разговорно се нарича „водолазна”.