За разлика от мнозина, които имаха работата на мечтите си, но не го разбираха, Джо напълно осъзнаваше този факт. Именно тази мисъл поддържаше на лицето му постоянна усмивка, а в походката му – бодрост, която обикновено се предаваше и на околните. Точно в този момент обаче личният му чар и бодрост не оказваха никакво въздействие върху едрия отговорник по товаренето на малкия самолет, който му бе изпратил Кърт.
– Това просто не може да бъде! – заяви мъжът за трети път, прелиствайки подробния списък на товара.
Джо носеше тъмен костюм, бяла риза и розова вратовръзка – нещо като прикритие, след като Кърт му каза, че НАМПД няма да участва официално в тази мисия.
– Какво да ви кажа... – подхвана Джо, имитирайки поведение на притеснен мениджър от среден ранг. – Трябва да се кача на борда. Такива са инструкциите: „Придружи предмета до мястото на доставка.”
Лицето на отговорника по товаренето се смръщи, а очите му се присвиха.
– Но пренасяте екипировка за гмуркане и две подводници за по един човек?
– Очевидно!
– До средата на пустошта?
– Наистина ли? – престори се на изненадан Джо.
Едрият австралиец кимна.
– Алис Спрингс е в червения център, приятелю. Все едно ще ги носиш до Сахара.
Джо се покашля и се запъна.
– Е, няма да се изненадам, ако точно това е следващата ми задача. Тази моя компания! Всички там сме малко луди.
Човекът въздъхна и подаде листовете на Джо.
– Е, добре, и бездруго са прекалено тежки, за да ги качим при останалата част от товара – каза той. – А няма да сваля половината товар, за да кача на борда една грешка.
Мъжът се обърна, за да спре платформата с регулаторите, но преди да успее да изрече и дума, Джо обви ръка около масивните му рамене и се наведе към него с дружелюбно изражение.
– Слушай! – започна той. – Знам, че това е грешка. И ти знаеш, че е грешка. Но ако не изнеса лично оттук тези неща, целият ад ще ти бъде сервиран за закуска! – после пъхна в ръката му пачка австралийски долари. – За безпокойството – допълни Джо и потупа новия си приятел по рамото.
Отговорникът опипа парите с палец. Държеше ръката си ниско, за да не я видят, като играч, който крие картите си на масата за покер. На лицето му трепна усмивка. Днес беше прекрасен ден за заплата.
– Това наистина е загуба на време – измърмори той много по-мило отпреди. – Но пък кои сме ние, че да спорим?
– Точно това си мислех и аз – съгласи се Джо.
Отговорникът се обърна и подсвирна на хората си.
– Свалете другите платформи и качете тази. И побързайте! – изсумтя той. – Не ни плащат на час.
След като работниците се заеха с работата си, една млада жена излезе от офиса на чартърната компания и донесе на Джо бутилка леденостудена вода. Усмихна му се и на бузите й се появиха трапчинки. Очите й блестяха.
– Благодаря! – каза той.
– За мен е удоволствие, сър!
Тя му намигна и се обърна така, че дрехите й съблазнително очертаха тялото й. На Джо му се наложи да положи сериозни усилия, за да не тръгне след нея.
Все пак остана на мястото си и започна да обмисля ситуацията, в която се намираше. Беше свикнал да е покрит с масло и да човърка нещо с ръцете си. Никога не се беше виждал като човек, който надзирава другите как работят. Но докато отпиваше от студената вода и гледаше от сянката как работниците вадят тежките товарни платформи от търбуха на самолета и ги пренареждат на силното сутрешно слънце, започна да си мисли, че тази възможност всъщност никак не е лоша.
Джо пооправи вратовръзката си и погледна към усмихнатия представител на отдел „Обслужване на клиенти”.
– С това определено се свиква.
* * *
Няколко часа по-късно и на хиляда и седемстотин километра от летището Кърт Остин седеше в кабината на най-обикновен камион с товарна платформа и чакаше приятеля си. Той видя как самолетът „Каса-212“ се приземи на централната писта на малкото провинциално летище на Алис Спрингс.
Докато машината намаляваше и спираше, Кърт включи двигателя и подкара камиона напред. Наземният екипаж вече беше започнал да работи по самолета. Кърт излезе от кабината на камиона и се качи на товарната платформа. Включи хидравличния механизъм и наклони платформата, докато долният й край докосна земята като рампа. Едва успя да я застопори в това положение, когато наземният екипаж забута към него товарната платформа с регулаторите.