Уотърсън сложи ръка на едната колона и усети вибрация. Тя премина през тялото му, сякаш и той беше част от електрическата верига. Не беше болезнена като електрически ток и не накара мускулите му да се свият, нито пък стигна до земята, за да го убие на място. Беше почти успокояваща и го накара да изпита леко замайване и дори еуфория.
– Идва! – прошепна той.
– Какво идва? – попита генералът.
Уотърсън се обърна и погледна назад.
– Завръщането...
Кортланд изчака няколко секунди и след това се намръщи.
– Вие, учените, сте като викачи на карнавал: мислите си, че ако повтаряте нещо достатъчно силно и достатъчно често, ние, останалите, ще ви повярваме. Аз обаче не чувам ни…
Генералът спря по средата на изречението, прекъснат от нов дълбок тътен. Този път приливът на бушуването му премина през пещерата с по-голяма сила и синьото сияние около колоните стана по-ярко и запулсира в пълно съответствие със звуковите вълни.
Вълните заглъхнаха, но никой не мръдна от мястото си. Чакаха още. Четирийсет секунди по-късно търпението им бе възнаградено – зароди се трета вълна, която премина през пещерата като тътен от товарен влак. Тя разтърси земята под краката им и завихри нова мълния по излъсканата повърхност на купола над главите им. Видима спирала от енергия започна да се спуска по колоните и стигна на половината разстояние до земята, преди да изчезне.
Уотърсън се отдръпна от опасната зона.
Секунди по-късно през пещерата премина четвърта вълна и колоните пламнаха. Помежду им започнаха да светят и да прескачат искри. Пещерата се разтресе. От покрива се посипа дъжд от пръст и малки камъчета, който накара наблюдателите трескаво да потърсят прикритие.
Уотърсън зърна генерала – стоеше, окъпан в светлина, а на лицето му грееше маниакална усмивка. Двамата бяха разменили ролите си: сега Кортланд изглеждаше удовлетворен, докато Уотърсън започваше да се тревожи. Ученият се приближи до таблото, сложи очилата си и погледна уредите. Не намери никакви показания за вибрирането.
Преди да успее да определи каквото и да било, помещението се разтърси от пета вълна. Вибрирането и изкуствените светкавици станаха толкова силни, че дори генералът сякаш осъзна, че нещо не е наред.
– Какво става?
Уотърсън едва го чу, но и той самият се питаше същото. Стрелките на уредите за измерване на енергията – допреди секунди почти заспали – сега се приближаваха до червената линия.
Настъпи кратко затишие, което отстъпи пред шеста звукова вълна и стрелките изхвърчаха извън скáлите. Земята се тресеше страховито. Над главите им се посипаха камъни. Огромна пукнатина плъзна през укрепената с бетон стена на пещерата. Уотърсън се вкопчи в таблото, за да не падне.
– Какво става!? – повторно попита генералът.
Уотърсън не беше сигурен, но каквото и да ставаше, не беше добро.
– Махнете всички оттук! – изкрещя той. – Изведете ги – веднага!
Генералът посочи към подобния на клетка асансьор, който щеше да ги откара сто и трийсет метра по-нагоре, до повърхността. Групата се втурна към него като стадо паникьосани животни. Но земята затрепери още по-силно и отсрещната стена поддаде, преди да успеят да влязат в асансьора.
Върху бегълците се изсипаха хиляди тонове скала и бетон. Тези, които се оказаха прекалено близо, бяха смазани незабавно. Други успяха да изпълзят встрани в последния момент, преди подобният на скеле асансьор да се изкриви и да бъде пометен.
Уотърсън започна да се паникьосва. Ръцете му летяха напред-назад над контролното табло, щракаха превключватели и измерваха показания. Вибрирането беше постоянно, звукът – оглушителен.
Кортланд го сграбчи за рамото.
– Изключи го!
Уотърсън не му обърна внимание. Опитваше се да разбере какво става.
– Чу ли ме!? – изкрещя генералът. – Изключи проклетото нещо!
– Изключено е! – викна Уотърсън и се отскубна от хватката на генерала.
– Какво!?
– Изключих го още след първата искра – обясни Уотърсън.
Последната вълна заглъхна, но ученият видя на контролното табло, че следващата вече набира сила. Стрелките изхвърчаха извън скáлата и лицето на Уотърсън побеля. Всяка от досегашните вълни беше по-силна от предишната. Боеше се да си представи каква енергия се задава сега.
– Тогава откъде идва енергията? – попита Кортланд.
– Отвсякъде – каза тихо Уотърсън. – От всичко около нас. Точно това трябваше да докаже този експеримент.