Кърт прикрепи отпред на платформата едно голямо дебело въже и използва лебедката на камиона, за да извлече товара горе. След като го застопори, изправи платформата и скочи на земята.
Само след секунда Джо Дзавала слезе от кабината на самолета в ушит по поръчка костюм и с очи, скрити зад слънчеви очила.
– Изглеждаш по-издокаран, отколкото беше последния път, като те видях – отбеляза Кърт.
– Сега съм в управата – отвърна важно Джо. – Трябва да се обличаме като преуспяващи хора.
Кърт се подсмихна. Двамата с Джо бяха приятели от години. Запознаха се в НАМПД и откриха, че са сродни души, готови да правят каквото и да било, вместо да седят и да скучаят. Наричаха ги размирници и странни елементи и ги бяха изхвърляли поне от двайсет бара, макар и не през последната година. Но в напрегнатия и опасен свят, в който работеше НАМПД, нямаше по-добри от тях в умението да запазят хладнокръвие при всякакви обстоятелство и да свършат работата си перфектно, въпреки всички пречки, с които се сблъскваха.
– Между другото – подхвърли Джо, – дължиш ми петстотин долара.
Кърт се спря до вратата.
– За какво?
– Трябваше да смажа релсите, за да докарам тук нещата, които искаше.
Кърт отвори вратата и се качи в кабината.
– Нали си в управата? Пиши го в сметка „Служебни разходи”.
Джо се качи от другата страна.
– Ти си моята сметката „Служебни разходи” – не му остана длъжен той. – А сега защо не ми кажеш какво правим в най-сухата пустиня с цял камион оборудване за гмуркане?
– Ще ти обясня по пътя – отговори Кърт и запали двигателя. – Нямаме време за губене.
Скоро камионът напусна летището и пое на запад, вън от Алис Спрингс и навътре в пустошта.
Докато пътуваха и Джо се преобличаше, Кърт му разказа за случилото се в Сидни и за странната си среща с Хейли Андерсън и Сесил Брадшоу от АССР.
– По дрехите на куриера са намерили полепнала червена почва. Брадшоу я нарече „палеозол”. Това е много стар и неплодороден вид почва, характерен за австралийската пустош. Тя е една от основните причини това място да е толкова пусто. А освен това по кожата му са открили, полепнала смес от токсични метали – онези, които обикновено присъстват при миньорски операции.
– Което отново сочи насам – довърши Джо.
– Точно така – съгласи се Кърт. – Проблемът беше в декомпресионната болест. Сигурен съм, че този човек страдаше от „водолазна болест“, но повечето езера тук са временни. А тези, които не пресъхват изобщо, са твърде плитки.
Той махна с ръка към заобикалящият ги пейзаж. Наоколо не се виждаше нищо друго освен пустош и прах чак до хоризонта.
– Но предполагам, че си открил, че тук някъде има място, където водата е едновременно и дълбока, и отровна – погледна го Джо.
Кърт кимна.
– Чувал ли си някога за Бъркли Пит?
Джо поклати глава.
– Това е открита медна мина в Монтана. Наводнила се, когато миньорите пробили прекалено дълбоко и от водопропускливите пластове започнала да се просмуква вода в околните скали. Минали години преди басейна на мината да се напълни, но при последната проверка водата била дълбока триста метра и продължавала да се покачва. Минералите придават на водата странен цвят – червеникавооранжево. Толкова е токсична, че когато преди няколко години там кацнало ято гъски, не успели да излетят – умрели почти веднага от отровите, на които били изложени.
– Интересно... – промърмори Джо. – Но не сме в Монтана, Тото.
– Не, не сме, Дороти�. Но се оказа, че озитата също си имат някоя и друга открита мина. Пустошта гъмжи от тях. И изглежда, че някои от тези мини са пълни с вода.
Джо кимна. Изглеждаше впечатлен.
– Готов съм да ти повярвам – каза той. – Достатъчно ли са дълбоки, за да предизвикат „водолазна болест“?
– Някои са по-дълбоки от Бъркли Пит.
– Може и да си на прав път – съгласи се Джо. – Но дори да е така, защо, за бога, някой ще отиде да се гмурка в отровно езеро?
– Не знам – отговори Кърт. – Но Брадшоу ми каза, че тези хора са заплаха за националната сигурност на Австралия. А една наводнена токсична мина притежава две качества, които може да предизвикат интерес у такива като тях.
– И те са?
– Първо – започна Кърт, – хората стоят настрана от токсични езера, дъното на които може да пропуска или да не пропуска отровен газ. И второ, водата там е толкова тъмна, че е трудно да се види през нея.
– Мислиш, че крият нещо в езерото? – попита Джо.
– И го крият много ефективно в технологизиран свят, бъкащ от сателити.
– Технически погледнато, това е свят, заобиколен от сателити – не се сдържа Джо и подкачи прителя си. – Но разбирам какво имаш предвид.