Кърт едва сдържа смеха си.
– Благодаря за гениалната редакторска намеса. Сигурен съм, че ще ни е от полза, когато засвистят куршумите.
След два часа пътуване по почти пустата магистрала двамата бяха на сто и шейсет километра от Алис Спрингс и се отклониха по един второстепенен път. През последните деветдесет минути не бяха срещнали жива душа.
Кърт хвърли поглед в огледалото. Зад тях се влачеше гъст облак прах, толкова плътен, че можеше някой да ги проследи от разстояние, без да го видят. Но ако някой наистина ги следеше, двигателят му щеше отдавна да се е задавил от тази пушилка.
Кърт намали. Бяха стигнали до процеп в телената ограда, която се точеше покрай пътя. След него се виеше едва забележима пътека, която водеше към невисоко възвишение.
– Трябва да е това.
Кърт внимателно вкара големия камион през дупката.
– Чакай, чакай! – спря го Джо. – Правилно ли съм разбрал? Нямаме представа какво става, идея нямаме в какво се забъркваме, но правим всичко това, защото някакъв нахален бюрократ не е харесал теорията ти, така ли?
– Да – кимна Кърт.
– Имаш сериозен проблем, amigo! Страдаш от патологична нужда да доказваш, че винаги си прав.
– Това е най-малката ми слабост – отвърна Кърт, докато водеше уверено камиона към възвишението. – Проблемът не е, че не ми повярваха, а че дори не ме приеха сериозно.
Камионът стигна до хребета на възвишението. Пред тях се простираше огромна вдлъбнатина, пълна с тъмночервена вода. Някога това е било мината Тасман, но на триста и трийсет метра по-надолу миньорите пробили дъното в част с високо налягане на подпочвени води. Точно както в Бъркли Пит, Монтана, мината Тасман бавно се напълнила с отровна вода. Сега водата бе стигнала толкова високо, че от ръба на минния басейн я деляха само трийсетина метра.
Кърт подкара камиона по рампа с наклон, която се виеше покрай ръба на минния басейн и слизаше надолу към водата. За негова изненада там вече бяха паркирани няколко превозни средства – четири покрити с прах големи джипа и два джипа вранглер. Изглеждаха нови. Тъмните прозорци и цветовете им просто крещяха „правителствен автомобилен парк”.
– Изглежда са те приели по-сериозно, отколкото си мислиш – отбеляза Джо.
Кърт сложи крак на спирачката, камионът се люшна и спря. В случващото се пред очите им имаше нещо странно. Отне му миг, преди да разбере какво.
– Кои са те? – попита Кърт.
Джо поклати глава.
Превозните средства бяха шест, паркирани под странен ъгъл. Две от тях бяха с отворени врати, а трето – с вдигнат заден капак. По отровния бряг бяха пръснати купища оборудване, сякаш се извършваше някаква работа. Но никъде не се виждаше и едно човешко същество.
ГЛАВА 8
Кърт огледа езерото и около него. Не се виждаше никой.
– Може да са ги отвлекли извънземни – предположи Джо и погледна към небето.
Кърт го стрелна с очи.
– Не се шегувам – оправда се Джо. – Чел съм за НЛО. Забелязват ги из цяла Австралия. А това място е точно от онези, които извънземните обичат да посещават.
– А аз да не си взема станиолената шапка� – измърмори Кърт.
После погледна надолу към паркираните коли и си помисли за умрелите гъски, открити край Бъркли Пит. Запита се дали шофьорите и пътниците не са вдишали някакъв отровен газ.
Отвори капака на малко отделение за багаж между двете седалки. В него имаше две изправени кислородни бутилки с размери на голям термос. До тях лежаха две маски и измервателен уред, който проверяваше токсичните нива на сто и седемдесет различни преносими по въздуха отрови.
– Австралийската агенция за защита на околната среда е обозначила това място като опасно – каза Кърт, – но само във връзка с нивото на водата. Въздухът би трябвало да е чист. Помислих си обаче, че малко предпазливост няма да ни навредиа.
Кърт извади уреда и го включи, а Джо провери налягането на бутилките.
Кърт открехна прозореца точно толкова, колкото да мушне накрайника през процепа. След трийсет секунди светна зелена светлина.
– Въздухът не е замърсен. По-чист е дори от въздуха в Лос Анджелис през лятото.
– Няма да е зле да продължим с проверките – подметна Джо.
Кърт кимна и свали крака си от спирачката.
Големият камион започна бавно да се спуска по дългата рампа. Когато стигна до равния участък и до паркираните коли, Кърт намали и спря зад тях.
Вторият зелен проблясък от анализатора за въздух му вдъхна увереност.