Ръбът на водната повърхност се намираше на повече от триста и трийсет метра над дъното, но явно годините на ерозия бяха започнали да запълват ямата. На двеста и осемдесет метра Кърт забеляза лек наклон. Беше му трудно да повярва, че се намира насред пустиня, а се носи по езеро, което е толкова дълбоко, че подводница от Втората световна война би била смазана от налягането, ако се опита да достигне дори на половината разстояние от дъното.
Приблизително в центъра на езерото сонарното устройство прихвана някакъв куполовиден обект. Приличаше на водна кула, издигаща се над нивите на Средния запад, със закръглен връх и сноп тръби, които излизаха от основата й. Доколкото Кърт успяваше да види, тръбите се забиваха право в центъра на езерното легло.
Какво ли бе предназначението им?
Брадшоу употреби думата „устройство”, която предизвика у Кърт представа за бойната глава на ядрена ракета. Но в днешно време човек нямаше нужда да строи гигантска кула с двайсетметров купол, за да отприщи ядрена стихия.
Куполът изчезна от екран и на негово място се появи нов обект. Този не се отличаваше с извитите изящни линии на купола. Приличаше повече на купчина цилиндрични капсули и товарни контейнери, подредени един върху друг. Височината му беше приблизително колкото на седеметажна сграда. Обектът сякаш бе прикрепен към по-стръмната стена на езерото и беше свързан с купола чрез мостици и дебели кабели. Прекъсващият сигнал на сонарния екран подсказваше, че има жици, които свързват обекта със стената.
Покривът на тази конструкция се намираше на дълбочина почти осемдесет и три метра, а дъното – над сто и шест. Куполът се извисяваше над него и се накланяше на една страна.
Кърт беше впечатлен. Построяването на подобна конструкция на сто метра под водата си беше само по себе си доста сериозно начинание, а да го направиш в токсично езеро и да го запазиш в тайна… Кърт усети, че се изпълва с възхищение.
Той отпусна ръчката на газта. Амфибията продължи да се движи по инерция и накрая спря близо до средата на езерото. Кърт стана и излезе на платформата.
Сега се намираше точно над главната конструкция. Просто трябваше да слезе там.
* * *
Първите няколко минути, след като остана сам Джо посвети на грижи за Брадшоу и на опити да закърпи раните му с жалките инструменти от комплекта за първа помощ. Въпреки усилията му Брадшоу изглеждаше зле – кожата му бе призрачнобледа и студена на допир. Имаше нужда от сериозна помощ, и то колкото се може по-бързо.
Джо го остави да лежи на земята и започна да претърсва джиповете. Намери една радиостанция и натисна копчето за включване. Светодиодният екран, който трябваше да грейне в яркозелено, остана черен. Няколко пъти Джо се опита да включи и изключи радиостанцията. Не се получи нищо, явно батерията се бе изтощила.
Джо се огледа за зарядно и забеляза, че ключовете още са в стартера на джипа. Освен това забеляза, че и двете врати са отворени, но осветлението в купето не свети.
Посегна и завъртя ключа. Нищо не последва. Не просветнаха никакви светлини, не се чу никакъв звук.
– Странно...
Джо излезе от джипа и взе карабината си. Провери всички джипове. В нито един нямаше ток.
Шест нови джипа и в нито един няма ток. Няколко радиостанции и още толкова мобилни телефона в същото състояние. Само едно старомодно фенерче в жабката на последния джип успя да проблесне за секунди-две, но после и то угасна.
Джо почувства как косата му настръхва. Погледна към небето. Точно такива неща се случват непосредствено преди пристигането на кораба-майка.
Върна се при Брадшоу.
– Защо всички батерии са изтощени?
– Изтощени ли?
– Колите, радиостанциите, телефоните... в нищо няма ток – обясни Джо. – Нуждаем се от медицинска помощ, но не се сещам как да я повикам.
Брадшоу притвори очи и не отговори. Джо дори не беше сигурен, че изобщо чува въпросите му.
Изправи се и се огледа. Трябваше да намери помощ колкото се може по-бързо, но единственото превозно средство, в което имаше и ток и можеш да се движи, беше камионът-амфибия, който се полюшваше на почти километър от него в центъра на отровното езеро.
ГЛАВА 10
Кърт облече водолазния костюм и се приближи към миниподводницата в задния край на платформата. Хората често наричаха с обич яркожълтите подводни съдове „бързоходки”. Приличаха на водни джетове, с комплект малки крила за потапяне отпред и прозрачен капак над главата, който водачът дръпваше надолу и застопоряваше, след като седнеше в подводницата.